Четиво за физици

Помниш ли, драги читателю, приказката за Хитър Петър? Онази, в която попът му дал да носи кошница с яйца и му се отплатил с три мъдрости, да речем: ако някой ти каже, Петре, че има по-глупав носач от тебе, не му вярвай! След което Петър се ядосал и отвърнал: е, дядо попе, чудни мъдрости ми каза, искам и аз да ти се отблагодаря с една. Фраснал кошницата с яйцата о земята и рекъл: ако някой ти каже, че тук има поне едно здраво яйце, не му вярвай.

Та така, ако някой ви каже, че без божията воля не мръдва дори листенце, не му вярвайте!

Живееше си Господ извън пространството и времето и имаше титла Господ по физика. Беше си я дал сам, защото нямаше кой друг да му я даде. Той имаше, разбира се, познания и по математика, и по химия, и по астрономия, че и по астрология, но беше Господ само по физика, защото и математиката, и химията, и астрономията, че и астрологията дори произлизат от физиката. Господ беше създал законите на физиката и ги беше пуснал по света да надзирават нещата да не вършат бели.

Господ смяташе законите за много важни. В тях обаче тук-там се появяваха разни мерни и безразмерни константи, които хората на Земята наричат фундаментални, а на Гейтуей – гош-числа. Господ не ги смяташе за особено значими и при създаването на Вселената зададе стойностите им на око. Скоро (на Земята бяха минали вече десетина милиарда години) обаче го хвана скуката и започна да създава паралелни вселени. В тях той пусна същите закони на физиката, обаче промени гош-числата. Резултатите бяха безкрайно интересни.

Първата вселена не беше нито много голяма, нито много малка; на нея се беше появила материя, а материята кой знае как беше оживяла. Появи се невероятно разнообразие от жива материя, която в някои части започна да се самоунищожава, а в други – да излиза в пространството около себе си. Навсякъде живата материя проявяваше странно любопитство към самата себе си и към околния свят. Защо, по-дяволите съществуваме? Как, за бога, вселената е такава, каквато е? Има ли Господ и ако го има, къде се е скрил? Твърде късно Господ забеляза, че във Вселената се беше промъкнал дяволът под формата на няколко парафизични закона, които още в началото му се бяха видели странно неподхождащи на останалата физика и не се реши да ги пробва. Но те все пак се бяха намърдали там. Като видя какво става, една част от Вселената той изолира от парафизичните закони. Всичко там рухна. Живата материя тутакси се превърна в мъртва материя. Съществуващите слънца изгоряха, угаснаха и толкоз. Нови не се родиха. Планетите се превърнаха в прах и се изгубиха в безкрая на Космоса. В останалата част от Вселената животът процъфтяваше: звезди се раждаха непрекъснато, разнообразието на живата материя се увеличаваше, нейното любопитство и познания за околния свят растяха.

Тогава Господ направи втора вселена. Този път беше внимателен и парафизиката не можа да се промъкне. В продължение на няколко милиарда години не се случи нищо. Атомите материя си блуждаеха из пространството, блъскаха се, разделяха се; енергията скиташе между тях и не се задържаше никъде, нито проявяваше желание да се натрупа в по-голямо количество. Гош-числата в тази вселена бяха същите, липсваше само парафизиката. Тогава Господ пусна парафизиката. Тя веднага се разшета и хоп! грейна една звезда! След нея блесна втора, трета... за няколко милиарда години Вселената заблестя също като първата. Атомите се събираха, енергията се натрупваше, образуваха се звезди, планети, галактики. Появи се и животът.

За голямо учудване на Господ тази вселена стана различна от първата. Уж гош-числата бяха същите, уж не беше променял нито физиката, нито парафизиката, а нà! Вселената се различаваше! Като структура бяха еднакви – звезди, планети, прах, газ, цитоплазма, но в детайлите бяха съвършено различни.

Направи трета вселена. В нея пусна само парафизиката. За няколко милиона години всички атоми и цялата енергия се организираха в един-единствен свръхразум. Той се въртеше из вселената си и ужасно скучаеше, защото нямаше нито какво да изучава, нито с какво да се забавлява. Не можеше и да умре, защото парафизиката не знаеше що е то ентропия.

На Господ взе да му става безкрайно любопитно. Създаде още една Вселена. Пусна и парафизиката, и физиката вътре. Обаче промени гош-числата. Е, не всички – само константата на Планк и скоростта на светлината. (Господ трябваше да приеме, че тези числа са някак си свързани помежду си, но връзката им е толкова сложна, че дори Пийт Шапиро не би могъл да се сети как.) Резултатът беше плачевен – след Големия взрив не се появи никаква материя. Само светлина, светлина, светлина... С четвъртата вселена резултатът също беше плачевен – със страшна скорост заизникваха атоми, те се свързваха един с друг, молекулите растяха, появиха се полимери и за ужас на Господ след няколко милиона години – просто едно мигване с око – цялата Вселена беше изпълнена от един-единствен хипер-супер-мега-полимер. Светлина и въобще свободна енергия обаче ядец! За разум да не говорим. Господ се хвана за главата и унищожи двете вселени. Обаче дяволът пак си беше нямал работа (Наистина? Не е ли бъркането в чуждите дела именно негова работа?): Господ унищожи вселените едновременно. Въпреки че наглед бяха напълно изолирани една от друга, се получи грандиозен взрив, енергията от едната и материята от другата се свързаха в нещо невидено, в резултат на което се появи... нищо не се появи. Без сам да знае как, Господ беше постигнал тотална анихилация, в пълно противоречие със закона за запазване на масата и енергията. И докато дяволът се кискаше зад вратата, Господ учудено се чешеше по главата.

После му хрумна да премери първата Вселена. За негов все по-нарастващ ужас тя се оказа значително по-масивна, отколкото трябваше.

— Егати работата! – каза Господ, а дяволът продължаваше да се киска зад вратата.

Беше ли я премерил преди да гръмне неуспешните си експерименти, или не? Май я беше мерил. Тук някъде си беше записал. О, не! Жена му пак беше разчиствала кабинета и записаната на хвърчащо листче маса на първата вселена беше заминала по канален ред, т.е. в кошчето за боклук, то към контейнера отвън, към селското сметище и т.н. до завода за преработване на отпадъци. Заедно с него бяха заминали и капсулите с експериментално вещество. По дяволите! (А дяволът продължаваше да се киска зад вратата.) Господ си сложи шапката и тръгна към бунището. А там го завари невероятна картинка: от бунището растеше още една вселена. Господ я прибра в джоба си и се върна у дома.

Взе да изучава самозародилото се чудо. Вселена като вселена. С физиката, парафизиката, живота, разума и скритата материя. И пак имаше нещо не както трябва: на една планета Айнщайн разясняваше пред петима студенти теорията на относителността, която правеше... Господа излишен!