|
Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу своя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А като отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, където е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана само аз.
Франк Хърбърт, Дюна София, 1987-1998 превод Вилета Чушкова
|