Съдържание
Класове думи
Съществителни
Прилагателни
Числителни
Глаголи
Класове думи
В българската морфология се описват десет класа думи. Те са съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, местоимения, глаголи, наречия, частици, съюзи, междуметия, предлози. От гледна точка на формообразуването техният брой може да бъде намален до пет – неизменяеми, съществителни имена, прилагателни, глаголи, същински числителни имена. Местоименията се разпределят между неизменяемите думи и прилагателните, числителните – между същинските числителни, прилагателните и съществителните имена. Наречия, частици, съюзи и междуметия се обединяват в класа неизменяеми.
Съществителни имена
Съществителните имена се характеризират със следните граматически характеристики: Родът е вътрешноприсъща, а не граматична категория.
Образуване на множествено число
Мъжки род
| окончание | типична употреба | пример |
| ед.ч. | мн.ч. |
| ове | едносрични; сложни с втора част – едносрична | вол | волове |
| еве | едносрични, завършващи на палатална съгласна | брой | броеве |
| и+II пал. | многосрични | вестник | вестници |
| и+II пал. | многосрични, зав. в ед.ч. на-ин; то отпада в мн.ч. | турчин | турци |
| и | многосрични, зав. в ед.ч. на -а и някои други | баща
куплунг | бащи
куплунги |
| е | само няколко | цар | царè |
| а | само няколко | крак | кракà |
| я | само няколко | брат | братя |
| ища | само някои | път | пътища |
| овци | думи, завършващи начо, льо, ан: | глупчо | глупчовци |
При образуване на множествено число, суфиксните гласни е и ъ могат да отпадат, напр. вятър – ветрове, образец – образци. В някои думи отпадането е придружено с вмъкване на ъ на друго място: беглец – бегълци.
Съществителните от мъжки род, които завършват на съгласна, имат и специална бройна форма. Тя се получава чрез добавяне на окончание а или я, без отпадане на суфиксни гласни.
Женски род
| окончание | типична употреба | пример |
| ед.ч. | мн.ч. |
| и | почти всички съществителни | майка
радост | майки
радости |
| е+II пал. | някои съществителни | ръка | ръце |
Среден род
| окончание | типична употреба | пример |
| ед.ч. | мн.ч. |
| а | всички съществителни, завършващи на о
всички съществителни, завършващи на це, ище | сèло
селце | селà
селца |
| я | някои съществителни, завършващи нае | поле | поля |
| ета | почти всички съществителни, завършващи на е
някои съществителни, завършващи на о | море
колело | морета
колелета |
| есà | някои съществителни | чỳдо | чудесà |
| енà | някои съществителни, завършващи на ме | ѝме | именà |
| и | субстантивирани прилагателни | насекомо | насекоми |
| и+I пал. | две съществителни:ухо и око | ухо | уши |
| е | някои съществителни | коляно | колене |
| ия | отглаголни същ. на -не | пеене | пеения |
Падеж
Съществителните имат форми за два падежа: именителен и звателен. Именителният падеж е основната форма на думата. В някои диалекти и идиоматични изрази се срещат още форми на винителен и дателен падеж.
| окончание | типична употреба | пример |
| им.п. | зв.п. |
| е+I пал. | всички съществителни от мъжки род | Иван
херцог
княз*
маркиз* | Иване
херцоже
княже
маркизе |
| е | същ. от женски род, зав. нака, ца | докторка
Елица | докторке
Елице |
| о | същ. от ж.р., зав. на-а
същ. от м.р. зав. нак, х, ж, ш, ч, ц, ин
същ. от м.р. зав. на –а | Елена
горà
умник
войвода | Елено**
гòро**
умнико
войводо |
| ю | някои същ. от м.р.
лични имена, зав. на -о | учител
цар
Кольо | учителю
цар
Колю |
| и | едно същ. | Господ | Господи |
* редуването з:ж се проявява само в някои думи (княз, витяз), в които з е получено от г чрез трета палатализация (срв.княз < стбъл. кънѧsь < гот.kunning, а също и княгиня).
При имена, завършващи на ударено -à, ударението задължително се измества на предната сричка. При имена, завършващи на неударено -а, ударението не се променя.
Останалите типове съществителни нямат отделни форми за звателен падеж.
Определеност
Определителният член е задпоставен и се пише слято с думата. Формата му зависи най-силно от завършека на думата и по-слабо от рода и числото.
Въпреки, че в много случаи числителното един функционира като предпоставен неопределителен член, тази употреба не е грамиатикализирана
| окончание | типична употреба | пример |
| им.п.. | зв.п. |
| а, ът | мъжки род, зав. на съгласна | мъж | мъжа
мъжът |
| я, ят | мъжки род, зав. на палатална съгласна | кон | коня
конят |
| та | всички същ., зав. наа | жена
баща
села | жената
бащата
селата |
| тà | женски род, зав. на съгласна | радост | радосттà |
| те | множествено число, зав. на и или е | ями
градове | ямите
градовете |
| то | всички същ. от ед. ч., зав. на о или е | село | селото |
Прилагателни имена
Прилагателните имена се характеризират със:
— род и число
— определеност
| форма | неопределен | определен |
| мъжки род | —, и | ия(т) |
| женски род | а, я | та |
| среден род | о, е, ьо | то |
| множествено число | и | те |
— степен: сравнителна, превъзходна.
Степените за сравнение на прилагателните (а също и на наречията) се образуват аналитично с частиците по и най. Те се пишат полуслято: по-хубав, най-добър. Само едно наречие има неправилна форма за сравнителна степен: много — повече — най-много.
Формалното образуване на степените за сравнение позволява сравнение на вътрешноприсъщи качества да бъде на осъществяване по същия формален начин и при други части на речта, напр. пò човек, най обичам. В такъв случай частиците се изписват отделно, а книжовмата норма изисква пò да се изписва с ударение.
Числителни имена
Същинските числителни се характеризират само с категорията определеност. Формата се получава чрез добавяне на окончание -те (има и архаична форма -тях).
Числителното един е обикновено прилагателно. Числителното два има особена форма за женски и среден род: две, двете. Числителните нула, хилда, хѝляда, милион и пр. са съществителни.
Глаголи
Глаголите са най-обширният клас думи и с най-сложно формообразуване.
Граматичните категории на глаголите са:
— лице и число (спрежение)
— време:
—— сегашно
—— минало свършено
—— минало несвършено
— наклонение:
—— изявително
—— подбудително
— причастие
—— сегашно деятелно
—— минало свършено деятелно
—— минало несвършено деятелно
—— минало страдателно
—— деепричастие
Причастията на свой ред са изменяеми като прилагателни, а отглаголното съществително – като съществително. Глаголът има още десетократно повече форми, но те са аналитични (т.е. образуват от повече от една дума).
Голяма част от глаголите имат две основи – сегашна и свършена. Част от формите се образуват от сегашната основа, друга част – от свършената основа.
Спрежение
Всички глаголи в сег. вр. се разпределят в три спрежения в зависимост от тематичната гласна. Тя се вижда най-ясно в трето лице единствено число и може да бъде -е (І спрежение), -и (ІІ спрежение), -а (ІІІ спрежение).
| число | лице | сег. вр. | минало време | подб. накл. |
| свършено | несвършено |
| единствено | 1 | -а, -я, -м | х | -ах, -ях, -ех | |
| 2 | -ш | — | -еше | -и, -й,j |
| 3 | — | — | -еше | |
| множествено | 1 | -м, -ме | х | -ахме, -яхме, -ехме | |
| 2 | -те | — | -ахте, -яхте, -ехте | -ете, -йте,jте |
| 3 | -ат, -ят, -т | -ха | -аха, -яха, -еха | |
подб. накл. с наставки й, йте образуват глаголите, чиято сегашна основа завършва на гласна. С наставка j, jте (т.е. j-палатализация) образуват само няколко глагола.
Причастия
Формите на причастията се образуват чрез следното практическо правило:
| причастие | базова форма (1 л. ед.ч.) | замяна | пирмер |
| сегашно деятелно | мин. несв. вр. | х → щ | ходех → ходещ |
| минало свършено деятелно | мин. св. вр. | х → л | ходих → ходил |
| минало несвършено деятелно | мин. несв. вр. | х → л | ходех → ходел |
| деепричастие | мин. несв. вр. | х → йки
ях → ейки | ходех → ходейки |
Минало страдателно причастие се получава директно от свършената основа с наставки (е)н или т. С наставка т образуват само глаголите от клас VIII A,.
Сегашно деятелно причастие, деепричастие и отглаголно съществително образуват само глаголите от несвършен вид.
Образуване на свършена основа и особености на формообразуването
В зависимост от начина на образуване на свършената основа от сегашната, глаголите се класифицират в 10 класа.
Забележка: Тази класификация е мое предложение и разглежда само отношението на сегашната към свършената основа. Някои по-закономерни фонетични явления, които се наблюдават в парадигмата (палатализация на веларните съгласни пред гласни е, и, я, ятов преглас и метатеза ръ/ър, лъ/ъл) не са отбелязани.
Клас O: глагол съм. Миналата основа е би-. Този глагол е дефективен, а формите му се образуват по особен начин.
Клас I: инфинитивната основа завършва на съгласна, без наставка. Тук спадат глаголи от I спрежение. мин. св. вр. се образува със свързваща гласна -о- между основата и окончанията за 1 л. ед. ч. и 1. 2. 3. л. мн. ч. и гласна -е във 2. и 3. л. ед. ч. Ако в сегашната основа ударението пада на окончанието, в свършената то се премества на коренната гласна: четà - чèтох
- А подклас: в сегашната основа на глагола бъда има исторически носов инфикс, който отпада от инфинитивната: бъда – бидох. Съгласната д отпада при образуване на минало свършено деятелно причастие:бил.
- Б подклас: свършената основа завършва на съгласна т, д: чета – четох, чете; мета – метох, мете. Съгласната т, д отпада при образуване на минало свършено деятелно причастие: чел, мел.
- В подклас: свършената основа не завършва на т, д: река, пека, вляза. В минало свършено деятелно причастие свързващата гласна о се заменя с ъ, което изпада в женски и среден род и множествено число: рекъл – рекла, пекъл – пекла, влязъл – влязла.
- Г подклас е комбинация от Б и В подклас: раста – расъл – расла.
Клас II: сегашната основа завършва на м, н, р, л. В свършената основа тя влиза във взаимодействие с предходната гласна. Непродуктивен клас:
- А подклас: взема – взех и производните му; минало страдателно причастие се образува с наставка т;
- Б подклас: кълна – клех и производните му; минало страдателно причастие се образува с наставка т;
- В подклас: мелиш – млях, колиш – клах и производните им; минало страдателно причастие се образува с наставка н;
Клас III: инфинитивна наставка -а-. I спрежение: пoчна – пoчнах, дяна – дянах, избръсна – избръснах, зова – зовах, тъка – тъках.
- А подклас:почна – почнах, дяна – дянах, избръсна – изнръснах. Минало страдателно причастие се образува с наставка т.
- Б подклас: зова – зовах, тъка – тъках; Минало страдателно причастие се образува с наставка н.
Клас IV: наставка в свършената основа исторически - ѣ -. Непродуктивен клас.
- А подклас: глаголи от I спрежение: ща – щях, мра – мрях, мога – можах, спра – спрях.
- Забележка: глаголът мога образува дублетни форми от инфинитивна основа по клас I в. Някои от тях са книжовни ( могъл, могла ), други ( могох ) – само диалектни.
- Б подклас: глаголи от II спрежение, сегашна основа на гласна: стоиш – стоях. подб. накл. се образува с наставките й, йте: стой, стойте.
- В подклас: глаголи от II спрежение на морфологично мека съгласна: мълчиш – мълчах. Още в праславянски ятът преминава в ’а и затова като дублети са приети както инфинитивна наставка -а- (изцяло прегласен ят), така и ѣ.
- Г подклас: глаголи от II спрежение, сегашна основа на твърда съгласна: вървиш – вървях, видиш – видях.
Клас V: инфинитивна наставка -а- + отпадане на коренната гласна е. Непродуктивен клас: бера – брах, пера – прах.
Клас VI: крайната съгласна на сегашната основа е резултат от j -палатализация, която се премахва в инфинитивната. Инфинитивна наставка -а-. Непродуктивен клас.
- А подклас: глаголи от I спрежение: пиша – писах, режа – рязах, дъвча – дъвках, къпя – къпах.
- Б подклас: два глагола от II спрежение: бележа – белязах, спя – спах.
Клас VII: инфинитивна основа с наставка -и-. Силно продуктивен.
- А подклас: сегашната основа завършва на съгласна: работиш – работих, следиш – следих.
- Б подклас: сегашна основа завършва на гласна: строиш – строих. Минало страдателно причастие се образува с наставка - ен.
Клас VIII: сегашната основа завършва на гласна, има наставка й, инфинитивна основа на гласна без наставка.
- А подклас: пея – пях, чуя – чух, позная – познах, пия – пих. Минало страдателно причастие се образува с наставка т.
- Б подклас: живея – живях, желая – желах; Минало страдателно причастие се образува с наставка н.
Клас IX: и двете основи се характеризират с нулева наставка. Характерно за всички глаголи от клас IX, че имат словообразуваща наставка -а-. Тук спадат всички глаголи от III спрежение, което днес е най-богато и най-просто организирано: искам – исках, имам – имах и мн. мн. др.
Освен описаните взаимоотношения между двете основи на глаголите, в парадигмата се осъществяват и други фонетични промени, дължащи се на стария закон за І палатализация и на новия за ятов преглас.
Примерни парадигми
Клас О: съм
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| с- | би- |
съм | *бих | бях | |
| си | *би | бе(ше) | |
| е | *би | бе(ше) | |
| сме | *бихме | бяхме | |
| сте | *бихте | бяхте | |
| са | *биха | бяха | |
* формите за мин. св. вр. на глагола съм се използват само за образуване на аналитичните форми на условно наклонение.
Причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | *същ | *съща | *също | *същи |
| минало свършено деятелно | бил | била | било | били |
| минало несвършено деятелно | | | | |
| минало страдателно | | | | |
| деепричастие | |
* Прилагателното същ е по произход сегашно деятелно причастие на глагола съм. Днес то няма смисъл на причастие.
Клас IА: БЪДА
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| бъд- | бид- |
бъда | бидох | бъдех | |
| бъдеш | биде | бъдеше | бъди |
| бъде | биде | бъдеше | |
| бъдем | бидохме | бъдехме | |
| бъдете | бидохте | бъдехте | бъдете |
| бъдат | бидоха | бъдеха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | бъдещ | бъдеща | бъдещо | бъдещи |
| минало свършено деятелно | бил | била | било | били |
| минало несвършено деятелно | бъдел | бъдела | бъдело | бъдели |
| минало страдателно | | | | |
| деепричастие | бидейки |
Клас IБ: ЧЕТА
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| чет- | чèт- |
четà | чèтох | четях | |
| четèш | чèте | четеше | чети |
| четè | чèте | четеше | |
| четèм | чèтохме | четяхме | |
| четèте | чèтохте | четяхте | четете |
| четàт | чèтоха | четяха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | четящ | четящa | четящo | четящи |
| минало свършено деятелно | чел | чела | чело | чели |
| минало несвършено деятелно | четял | четяла | четяло | четели |
| минало страдателно | четен | четена | четено | четени |
| деепричастие | четейки |
Клас IВ: ПЕКА
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| пек- | пèк- |
пекà | пèкох | печах | |
| печèш | пèче | печеше | печи |
| печè | пèче | печеше | |
| печèм | пèкохме | печахме | |
| печèте | пèкохте | печахте | печете |
| пекàт | пèкоха | печаха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | печащ | печащa | печащo | печащи |
| минало свършено деятелно | пекъл | пекла | пекло | пекли |
| минало несвършено деятелно | печал | печала | печало | печали |
| минало страдателно | печен | печена | печено | печени |
| деепричастие | печейки |
Клас IГ: РАСТА
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| раст- | рàст- |
растà | рàстох | растях | |
| растèш | рàсте | растеше | расти |
| растè | рàсте | растеше | |
| растèм | рàстохме | растяхме | |
| растèте | рàстохте | растяхте | растете |
| растàт | рàстоха | растяха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | растящ | растящa | растящo | растящи |
| минало свършено деятелно | расъл | расла | расло | расли |
| минало несвършено деятелно | растял | растела | растяло | растели |
| минало страдателно | | | | |
| деепричастие | растейки |
Клас IIА: ОТНЕМА
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| отнем- | отне- |
отнема | отнех | отнемех | |
| отнемеш | отне | отнемеше | отнеми |
| отнеме | отне | отнемеше | |
| отнемем | отнехме | отнемехме | |
| отнемете | отнехте | отнемехте | отнемете |
| отнемат | отнеха | отнемеха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | | | | |
| минало свършено деятелно | отнел | отнела | отнело | отнели |
| минало несвършено деятелно | отнемел | отнемела | отнемело | отнемели |
| минало страдателно | отнет | отнета | отнето | отнети |
| деепричастие | |
Клас II Б: КЪЛНА
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| кълн- | кле- |
кълна | клех | кълнях | |
| кълнеш | кле | кълнеше | кълни |
| кълне | кле | кълнеше | |
| кълнем | клехме | кълняхме | |
| кълнете | клехте | кълняхте | кълнете |
| кълнат | клеха | кълняха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | кълнящ | кълняща | кълнящо | кълнящи |
| минало свършено деятелно | клел | клела | клело | клели |
| минало несвършено деятелно | кълнял | кълняла | кълняло | кълнели |
| минало страдателно | клет | клета | клето | клети |
| деепричастие | кълнейки |
Клас IIВ: КОЛЯ
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| кол- | кла- |
коля | клах | колех | |
| колиш | кла | колеше | коли |
| коли | кла | колеше | |
| колим | клахме | колехме | |
| колите | клахте | колехте | колете |
| колят | клаха | колеха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | колещ | колеща | колещо | колещи |
| минало свършено деятелно | клaл | клaла | клaло | клaли |
| минало несвършено деятелно | колел | колела | колело | колели |
| минало страдателно | клан | клана | клано | клани |
| деепричастие | колейки |
Клас III: ТЪКА
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| тък- | тъка- |
тъка | тъках | тъчах | |
| тъчеш | тъка | тъчеше | тъчи |
| тъче | тъка | тъчеше | |
| тъчем | тъкахме | тъчахме | |
| тъчете | тъкахте | тъчахте | тъчете |
| тъкат | тъкаха | тъчаха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | тъчащ | тъчаща | тъчащо | тъчащи |
| минало свършено деятелно | тъкaл | тъкaла | тъкaло | тъкaли |
| минало несвършено деятелно | тъчал | тъчала | тъчало | тъчали |
| минало страдателно | тъкан | тъкана | тъкано | тъкани |
| деепричастие | тъчейки |
Клас IV А: СПРА
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| спр- | спря- |
спра | спрях | спрях | |
| спреш | спря | спреше | спри |
| спре | спря | спреше | |
| спрем | спряхме | спряхме | |
| спрете | спряхте | спряхте | спрете |
| спрат | спряха | спряха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | | | | |
| минало свършено деятелно | спрял | спряла | спряло | спрели |
| минало несвършено деятелно | спрял | спряла | спряло | спрели |
| минало страдателно | спрян | спряна | спряно | спрени |
| деепричастие | |
Клас IV Б: СТОЯ
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| стой- | стоя- |
стоя | стоях | стоях | |
| стоиш | стоя | стоеше | стой |
| стои | стоя | стоеше | |
| стоим | стояхме | стояхме | |
| стоите | стояхте | стояхте | стойте |
| стоят | стояха | стояха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | стоящ | стояща | стоящо | стоящи |
| минало свършено деятелно | стоял | стояла | стояло | стояли |
| минало несвършено деятелно | стоял | стояла | стояло | стояли |
| минало страдателно | | | | |
| деепричастие | стоейки |
Клас IV В: МЪЛЧА
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| мълч- | мълча- |
мълча | мълчах | мълчах | |
| мълчиш | мълча | мълчеше | мълчи |
| мълчи | мълча | мълчеше | |
| мълчим | мълчахме | мълчахме | |
| мълчите | мълчахте | мълчахте | мълчете |
| мълчaт | мълчаха | мълчаха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | мълчащ | мълчаща | мълчащо | мълчащи |
| минало свършено деятелно | мълчал | мълчала | мълчало | мълчали |
| минало несвършено деятелно | мълчал | мълчала | мълчало | мълчали |
| минало страдателно | | | | |
| деепричастие | мълчейки |
Клас IV Г: ВЪРВЯ
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| върв- | вървя- |
вървя | вървях | вървях | |
| вървиш | вървя | вървеше | върви |
| върви | вървя | вървеше | |
| вървим | вървяхме | вървяхме | |
| вървите | вървяхте | вървяхте | вървете |
| вървят | вървяха | вървяха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | | | | |
| минало свършено деятелно | вървял | вървяла | вървяло | вървели |
| минало несвършено деятелно | вървял | вървяла | вървяло | вървели |
| минало страдателно | вървян | вървяна | вървяно | вървени |
| деепричастие | |
Клас V: ПЕРА
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| пер- | пра- |
пера | прах | перях | |
| переш | пра | переше | пери |
| пере | пра | переше | |
| перем | прахме | перяхме | |
| перете | прахте | перяхте | перете |
| перaт | праха | перяха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | перящ | перяща | перящо | перящи |
| минало свършено деятелно | прал | прала | прало | прали |
| минало несвършено деятелно | перял | перяла | перяло | перели |
| минало страдателно | пран | прана | прано | прани |
| деепричастие | перейки |
Клас VI А: ПИША
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| пиш- | писа- |
пиша | писах | пишех | |
| пишеш | писа | пишеше | пиши |
| пише | писа | пишеше | |
| пишем | писахме | пишехме | |
| пишете | писахте | пишехте | пишете |
| пишaт | писаха | пишеха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | пишещ | пишеща | пишещо | пишещи |
| минало свършено деятелно | писал | писала | писало | писали |
| минало несвършено деятелно | пишел | пишела | пишело | пишели |
| минало страдателно | писан | писана | писано | писани |
| деепричастие | пишейки |
Клас VI Б: СПЯ
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| сп- | спа- |
спя | спах | спях | |
| спиш | спа | спеше | спи |
| спи | спа | спеше | |
| спим | спахме | спяхме | |
| спите | спахте | спяхте | спете |
| спят | спаха | спяха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | спящ | спяща | спящо | спящи |
| минало свършено деятелно | спал | спала | спало | спали |
| минало несвършено деятелно | спял | спяла | спяло | спели |
| минало страдателно | (про)спан | (про)спана | (про)спано | (про)спани |
| деепричастие | спейки |
Клас VII А: СЛЕДЯ
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| след- | следи- |
следя | следих | следях | |
| следиш | следи | следеше | следи |
| следи | следи | следеше | |
| следим | следихме | следяхме | |
| следите | следихте | следяхте | следете |
| следят | следиха | следяха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | следящ | следяща | следящо | следящи |
| минало свършено деятелно | следил | следила | следило | следили |
| минало несвършено деятелно | следял | следяла | следяло | следели |
| минало страдателно | следен | следена | следено | следени |
| деепричастие | следейки |
Клас VII Б: СТРОЯ
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| строй- | строи- |
строя | строих | строях | |
| строиш | строи | строеше | строй |
| строи | строи | строеше | |
| строим | строихме | строяхме | |
| строите | строихте | строяхте | стройте |
| строят | строиха | строяха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | строящ | строяща | строящо | строящи |
| минало свършено деятелно | строил | строила | строило | строили |
| минало несвършено деятелно | строял | строяла | строяло | строяли |
| минало страдателно | строен | строена | строено | строени |
| деепричастие | строейки |
Клас VIII А: ПЕЯ
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| пей- | пя- |
пея | пях | пеех | |
| пееш | пя | пееше | пей |
| пее | пя | пееше | |
| пеем | пяхме | пеехме | |
| пеете | пяхте | пеехте | пейте |
| пеят | пяха | пееха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | пеещ | пееща | пеещо | пеещи |
| минало свършено деятелно | пял | пяла | пяло | пели |
| минало несвършено деятелно | пеел | пеела | пеело | пеели |
| минало страдателно | пят | пята | пято | пети |
| деепричастие | пеейки |
Клас VIII Б: ЖЕЛАЯ
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| желай- | жела- |
желая | желах | желаех | |
| желаеш | жела | желаеше | желай |
| желае | жела | желаеше | |
| желаем | желахме | желаехме | |
| желаете | желахте | желаехте | желайте |
| желаят | желаха | желаеха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | желаещ | желаеща | желаещо | желаещи |
| минало свършено деятелно | желал | желала | желало | желали |
| минало несвършено деятелно | желаел | желаела | желаело | желаели |
| минало страдателно | желан | желана | желано | желани |
| деепричастие | желаейки |
Клас IX: ИСКАМ
| сегашна основа | свършена основа | сег. вр. | мин. св. вр. | мин. несв. вр. | подб. накл. |
| иска- | иска- |
искам | исках | исках | |
| искаш | иска | искаше | искай |
| иска | иска | искаше | |
| искаме | искахме | искахме | |
| искате | искахте | искахте | искайте |
| искат | искаха | искаха | |
причастия:
| причастие | мъжки род | женски род | среден род | множествено число |
| сегашно деятелно | искащ | искаща | искащо | искащи |
| минало свършено деятелно | искал | искала | искало | искали |
| минало несвършено деятелно | искал | искала | искало | искали |
| минало страдателно | искан | искана | искано | искани |
| деепричастие | искайки |
|