|
Държавите са адаптивни системи. За анализ на тяхното поведение теорията на управлението предоставя инструментариум от формални математически методи. Те и особено променливите функции, изразяващи се чрез съотношенията между входните и изходните параметри на един член от веригата, позволяват държавните системи да бъдат изучавани във времето. Ако тези съотношения са известни, тогава равновесието на една система може да се опише с поредица от диференциални уравнения.
Независимостта на регулатора от причината за смущението дава възможност в много случаи различните видове смущения да се преодоляват чрез относително проста система за автоматично регулиране с малка вариация. Този факт се дължи на обстоятелството, че причинно-следствените отношения в една система не са еднозначни, а многозначни. Върху отклоненията от определена зададена величина влияят голям брой смущения. Регулаторът, чиято задача е да компенсира тези отклонения, получава информация само по косвен път, от изхода на системата, според това дали се е появило някакво смущение, което да е причинило промяна. Неговата вариативност следователно не трябва да бъде по-голяма от тази на отклоненията на резултата от зададената величина.
Върху отклоненията, чиято причина е неизвестна, влияе обратно управляем регулатор. По този начин става възможно разрешаването на някои проблеми от инстанция, която не е запозната с тях. Въз основа на тези свойства могат да бъдат овладени извънредно сложни системи чрез обратно управляеми регулатори. Добър пример за това е държавата. Тя се състои от хора и материални средства. Преследва своята цел в условия, чиято промяна зависи в голяма степен от други държави или от творческата активност на гражданите ѝ. Самият човек е изключително сложна стохастична система. Действията му не са детерминирани, мотивите му – не винаги ясни. Освен това хората имат различни качества, които не се поддават на подробно описание. Държава и човек действат като система с обратна връзка. Нито промените на околната среда, нито тези на самата държава могат да бъдат предвидени със сигурност. Въпреки това е възможно държавната организация да бъде контролирана с помощта на сложна система от обратно управляеми вериги.
Всички системи подлежат на схематизирано описание.
Всички системи се поддават на количествено определяне.
Нито една система не излиза от рамките на една обща схема:
Характерни въпроси за постигане на решение.
Критерии за функционални типови структури.
Кои комуникативно обозначени групировки са отстраними?
Каква свобода се дава на организациите-участнички?
Какви са верните алтернативи за действие?
Какви поощряващи стимули са предвидени за отъждествяване на личните цели с целите на организацията?
Развита ли е безконфликтната йерархия?
Прости отговори да не.
Статистически равносметки.
Функционални отношения.
Алгоритмична формулировка.
Планови уравнения.
Текущи диаграми.
Векторни полета.
Графични мрежи.
Мотивационни области.
Вероятностно подреждане.
Стимул – реакция.
Програми.
Херберт Франке, Нулева зона
Варна, 1984
Превод Лидия Капонова
|