Кирилица за поляците

Поляците пишат с латиница. Техният правопис е доста по-усложнен в сравнение със също латинскопишещите чехи, словаци, хървати или словенци. В същото време те никога не са имали досег със старобългарската култура, така че би било наивно да се очаква да биха използвали кирилица в някой алтернативен клон на времето.

И все пак – нищо не пречи да пофантазираме...

Първата трудност изниква с характера на предполагаемия кирилски правопис. Полският език има значително по-голямо количество съгласни фонеми от всички останали славянски езици. Само в полския език съществува опозиция по твърдост-мекост при всички шушкави съгласни. Такава съществува и в сърбохърватския, но е ограничена до ч – ћ, џ – ђ; в полския опозицията е sz – ś, ż – ź, cz – ć, dż – dź. От всички западнославянски езици само в полския съществува опозиция по твърдост – мекост при устнените съгласни (bada — biada ‘сграда — беда’). И на последно място – но не по важност – единствен полският език пази праславянските назални съгласни (ą, ę).

Фонетичната система на полския език се усложнява допълнително и от многобройните редувания на гласни и съгласни, които се отбелязват в писмеността. Например, склонението на съществителното miód ‘мед’ е:

И	miód
Р	miodu
Д	miodowi
В	miód
Т	miodem
М	miedzie
З	miedzie

Вижда се, как в рамките само на седем падежни форми се променят две от трите фонеми на думата, при това коренната гласна – повече от един път (ó – o – e).

Всъщност, фонетично полският език стои по-близо до източнославянските езици: противопоставяне по твърдост – мекост при всички съгласни, редуването 'o – 'e е много подобно на руското ё – е, редуването t – ć, d – dź пък го сближава с белоруския език и характерното за него цекане и дзекане (срв. пол. им.п. woda – м.п. wodzie и блрс. вада – вадзе). Откриват се също и немалко общи черти с южнославянските езици и по-конкретно – с българския (който в групата на южнославянските езици е най-близък до източнославянските): известното среднобългарско смесване на носовките се наблюдава в много по-голяма степен и в полския език (срв. им.п. ząb, р.п. zębu), редуване 'o – 'e и 'a – 'e по правило, много подобно на ятовото; българският и полският език са единствените които изобщо запазват ятовата и носовите гласни в продължение на един значителен период от време – в останалите славянски езици те изчезват преди XII век. Полският език пази назалите до ден днешен, а резултатите от промяната на ятовата гласна са очевидни (срв. бг. бял – бели, пол. biał – bieli). Най-характерните черти на полския език, обаче са западнославянските: резултат от праславянска метатеза на ликвидите ro, ło, re, le, преходите tj > c, dj > dz, по-късните редувания r' > rz, o – ó /u/. Това, както и географското му положение го определят като западнославянски език.

По-внимателен анализ на полската мекост, и по-специално на средноезичните съгласни ć, dź, ś, ź, както и на rz (което в съвременния полски език бележи същата фонема като ż), показва, че те са всъщност меки корелати на t, d, s, z, r, а не на cz, dż, sz, ż. Меки t, d, s, z, r в полския език не съществуват. Това е отразено и в писмеността – средноезичните ć, ś, ź, dź се отбелязват без надреден знак, когато следва гласна, напр. им.п. spowiedź - р.п. spowiedzi, тв.п. spowiedzią 'изповед' (срв. рус. исповедь, исповеди, исповедью).

Всъщност, редуването t — ć, d — dź е чисто фонетично, то зависи само и единствено от фонетичното обкръжение на фонемата. Средноезичната полска фонема ć, dź представлява всъщност по-нататъшен развой чрез асибилация на чешките меки ť, ď, които за разлика от руските меки ть, дь са средноезични. Отново се проявява приликата на полския език с източнославянските езици едновременно със западнославянския му характер: мекото t става средноезично (както в чешки) и по-късно се асибилира (както в белоруски). И макар полските ć, dź да имат същия фонетичен характер като сърбохърватските ћ, ђ, по произход и корелация с останалите съгласни фонеми са съвсем различни.

Всъщност, ако в полската кирилица възприемем източнославянския и българския начин за отбелязване на меките съгласни, редуванията d – dź, t – ć, s – ś, z – ź, r – rz, ł – l, n – ń може изобщо да не се отбелязват в писмеността: разликата твърдо – меко т, д, с, з, р, л, н е достатъчна!

И така, полската кирилица би била:

латиница	кирилица		латиница	кирилица		латиница	кирилица
a	а		l	ль (љ)		ia, ja	я
ą	ѫ		m	м		ią, ją	ѭ
b	б		n	н		ie, je	е
c	ц		ń	нь (њ)		ię, ję	ѩ
ć	ть (ћ)		o	о		io, jo	ё
ch	х		ó	ѡ		ió, jó	ю
cz	ч		p	п		iu, ju	ю
d	д		r	р		ść	сть
dz	ѕ		rz	рь		śmi	смь
dż	џ		s	с		śń	снь
dź	дь (ђ)		ś	сь		śl	сль
e	є		sz	ш		źdź	здь
ę	ѧ		szcz	щ		źmi	змь
f	ф		t	т		źń	знь
g	г		u	у		źl	зль
h	х		w	в		cja	цъя
i	и		y	ы		dzja	ѕъя
j	й		z	з		sja	съя
k	к		ź	зь		tia /tj/	тъя
ł	л		ż	ж		pie /pj/	пье

Азбучна подредба:

 

Особености:

1. Буквите ѧ ѩ ѫ ѭ са изконни кирилски букви, бележещи носови гласни;
2. Буквата џ е сръбска буква, един от вариантите на старото кирилско уставно ч. Тя е по-добър вариант от диграфа дж;
3. Знаците љ, њ, ћ, ђ не са самостойни букви, а лигатурни варианти на ль, нь, ть, дь;
4. Буквата ѡ възхожда към гръцката омега. В старобългарските и църковнославянските текстове тази буква се смесва с обикновеното о. Изглежда логично в историята на полския език тази буква да започне да се използва преимуществено за онова у, което се редува с о, т.е. о крєскованє (ó);
5. Буквите ъ, ь имат разделителна функция, както в руски. Твърд знак се използва между представка и следваща морфема, започваща на йотувана гласна (срв. подъѭћ, podjąć 'предприема'. Твърд и мек знак се използват в думи от вида спєцъяљны, дємокрацъя, партъя, копье, армья specjalny, demokracja, partia, kopie, armia; Твърд знак следва да се използва и в случаите, когато след представка на з следва мь, љ, њ: зъмяна, розълюзняћ zmiana, rozluźniać;
6. Буква ь се впише на края на думи от мъжки и женски род, които се скланят по мекото склонение, срв. голѫбь — голѧбя, мышь — мыши (gołąb — gołębia, mysz — myszy);
7. Буквите є, е имат точно обратните значения в украинската писменост. Всъщност, буквата є е незавъртяно э;
8. По произход буквата я е графичен вариант на ѧ. Тъй като е нужна и буква за йотувана малка носовка, оригиналните носови букви са запазени, а руската буква я постепенно измества по-старата кирилска лигатура;
9. След затвърделите съгласни ш, ж, ч, џ, ц, ѕ се използват буквите и, е вместо ы, є и в някои случаи ё вместо о.

Примерен текст

Хрѭщ В Щебрешине хрѭщ брьми в трьтине. И Щебрешин с тєго слыне. Вѡл го пыта: „Пане хрѭщу, По цо пан так брѩчи в гѫщу?“ „Як то – по цо? То ест праца, Кажда праца сѩ оплаца“ „А цѡж за то пан пастае?“ „Тєж пытане! Вшистке гае, Вшистке трьтины по вше часы, Лѫки, поля ораз лясы, Навєт речки, навєт здрое, Вшистко то ест власне мое!“ Вѡл помыслял: „Знакомите, Тєж розпочнѧ таке жите.“ Врѡтил до дом и вєсоло Зачѫл брѩчећ под стодолѫ. По волему, тѧгим басєм. А ту Матек шедл тымчасєм. Як не врясне: „Цѡж то значи? Чему то сѩ вѡл прожнячи?!“ „Як то? Чиж я ниц не робѩ? Претеж власне брѩчѧ собе!“ „Я ти ту побрѩчѧ, воле, Досыћ тєго! Язда в поле!“ И дал такѫ му роботѧ, же сѩ вѡл облевал потєм. По роботе побегл в гѫще. „Юж я то на хрѭщу помщѧ!“ Леч не застал хрѭща в трьтине, Бо хрѭщ власне брѩчал в Пщине. Ян Брехва

Chrząszcz W Szczebrzeszynie chrząszcz brzmi w trzcinie I Szczebrzeszyn z tego słynie. Wół go pyta: „Panie chrząszczu, Po co pan tak brzęczy w gąszczu?” „Jak to — po co? To jest praca, Każda praca się opłaca.” „A cóż za to pan dostaje?” „Też pytanie! Wszystkie gaje, Wszystkie trzciny po wsze czasy, Łąki, pola oraz lasy, Nawet rzeczki, nawet zdroje, Wszystko to jest właśnie moje!” Wół pomyślał: „Znakomicie, Też rozpocznę takie życie.” Wrócił do dom i wesoło Zaczął brzęczeć pod stodołą Po wolemu, tęgim basem. A tu Maciek szedł tymczasem. Jak nie wrzaśnie: „Cóż to znaczy? Czemu to się wół prożniaczy?!” „Jak to? Czyż ja nic nie robię? Przecież właśnie brzęczę sobie!” „Ja ci tu pobrzęczę, wole, Dosyć tego! Jazda w pole!” I dał taką mu robotę, Że się wół oblewał potem. Po robocie pobiegł w gąszcze. „Już ja to na chrząszczu pomszczę!” Lecz nie zastał chrząszcza w trzcinie, Bo chrząszcz właśnie brzęczał w Pszczynie. Jan Brzechwa