Кой завижда на пениса

Ако преположим, че за мъжа най-важна е неговата сексуална привлекателност, то главната мъжка референтна група би трябвало да са жените, именно техният поглед би трябвало да конструира хетеросексуалното мъжко тяло. Но съвсем неотдавна нещата стояха другояче.

По отношение на мъжете, жената винаги е била „младша“. Той е можел да я гледа, да ѝ се любува, да я докосва, да я „чука“ и да я изобразява, но обратното е невъзможно. Дори в съвременния, достатъчно еманципиран свят, жената често може откровено да се любува на голотата на любимия си само докато той спи. Твърде явното, дори любовно и ласкаво внимание към гениталлите смущава много мъже. А сравнение на мъжките им достойнства с нечии други е съвсем недопустимо. Фалосът съществува не за да бъде разглеждан, а за да му се прекланят. Още по-малко са можели жените да обсъждат и изобразяват мъжките достойнства публично (макар че са правели това в своята среда), дори в произведенията на изкуството.

Откитият и свободен женски поглед към мъжкото тяло практически е бил извън закона. Главната референтна група за мъжете при този, както и при повечето други случаи, винаги е било и остава мъжкото съобщество. Но мъжкото съобщество е фалоцентрично и фалократично. Мъжкият поглед, формиращ мъжкото групово самосъзнание, по определение е съревнователен, отчужден, завистлив, оттласкващ, нееротичен и дори кастриращ. Този поглед не ласкае пениса, а го превръща във фалос, култивирайки, от една страна, завист и чувство за собствена непълноценност, а от друга – пренебрежение и високомерие към другите. Фалоцентризмът, фалическият култ и фалокрацията са различни аспекти на едно и също явление.

Завистта към пениса, която Фройд приписва на жените, всъщност много по-силно тормози самите мъже. Както пише английският поет Уистан Одън, „ако на мъжа бъде предоставен избор – да стане най-могъщия човек в света или притежател на най-големия кур..., повечето биха избрали второто. От завист към пениса страдат не толкова жените, колкото мъжете“. Възприятието и оценката на собствения пенис по фалически критерии поражда у мъжете множество психосексуални трудности и комуникативни проблеми.

Ако погледът е власт, то единственият способ да се избавим от нея е да не позволяваме на други мъже да ни гледат (жените не влизат в сметката – те няма за какво да се състезават с мъжете). Оттук и особената мъжка стеснителност и свързаните с нея нормативни забрани. Съществуващите в много религии (например в исляма) строги забрани за показване на собствената и наблюдаване на чуждата мъжка голота се мотивира не толкова със страх от хомосексуалност, колкото от статусни съображения.

С какво толкова се е провинил Хам, чието име е станало нарицателно? Той видял голотата на своя баща. Пияният Ной, естествено, имал не грозен фалос, а обикновен пенис. Но Хам се надсмял над него. Освен сексуалните забрани били нарушени и статусните правила – младшият нямал право да заглежда старшия; това, както и погледът в очите, означавало оскърбление и предизвикателство.

В средновековен Китай съществувала легенда за един дребен чиновник, който по време на улична процесия се осмелил да се загледа в прославения с красотата си могъщ княз. Разгневеният феодал тутакси заповядал да го погубят, но един даоски мъдрец спасил чиновника: „Съпротивлението на желанието не съответства на принципите на Пътя, не бива да мразим любовта. Затова, че той те е пожелал въпреки собствената си воля, според закона не бива да бъде наказан.“. Князът помилвал чиновника и му поверил отговорната длъжност на управител на своята баня (Хинш, 1990).

Интересн битов пример за мъжката сексуална стеснителност е така нареченото правило на третия писоар: ако в обществената тоалетна има свободни места, мъжете избягват да застават един до друг и избират места през едно.

Преди около двайсет години в списание „Личност и социална психология“ беше публикувано интересно изследване за това (за съжаление не помня името на автора и едва ли ще успея да намеря статията). Изхождайки от известни урологични фактори – ако мъжът изпитва тревога, това предизвиква трудности при уриниране, по-трудно му е да започне и понякога е принуден да завърши без да е изпразнил пикочния си мехур – авторите решили експериментално да проверят как действа в подобна ситуация появата на съсед. Експериментаторът се криел в една кабина, а когато в тоалетната влезел поредният посетител, до него заставал и помощникът на изследователя. Отначало се опитвали да определят реакцията на „изпитвания“ (време на започване и продължителност на уринирането) по звука на падащата струя, но звукозаписната техника се оказала несъвършена и се наложило в експериментаторската кабина да поставят специален перископ, който позволил да допълнят звуковите впечатления с визуални. Хипотезата, че принудителното съседство действително предизвиква у мъжете тревога и нарушава процеса на уриниране, се потвърдила, но статията беше подложена на критики по етични съображения за нарушаване на личното пространство – „изпитваните“ не били предупреждавани, че ги наблюдават и, доколкото ми е известно, никой повече не е правил такива опити.

Друг пример за повишената чувствителност към погледа са възраженията на американските военни в армията да се допускат гейове. Никой не се опасява, че един или двама гейове ще изнасилят или съблазнят цяла рота. Обаче явното им присъствие се възприема от някои мъже като психологичен проблем. Принудителната телесна близост, липсата на личен живот, включително колективното, по заповед, изпълнение на естествените потребности създава психологично напрежение, но същевременно и сплотява мъжете. Според признанието на Сергей Мирни, „колективното уриниране способства за бойното съгласуване на подразделението (това е военен термин), стоенето очи в очи в колектива от себеподобни възпитава твърдостта на характера, устойчивостта на психиката и – без майтап! Усетил съм го на собствения си гръб – създава чувство на сливане с масата – и аз съм, така да се каже, „част от тази сила“. Командирът, който прави това заедно с войниците, не само не губи лицето си, но става психологиески по-близък с тях“ (Мирни, 1999).

Мълчаливото предположение, че „нормалните“ мъже в такава ситуация не се гледат един друг, а просто са заети с важно общо дело, често не е вярно. Обаче хетеросексуалният поглед програмира мъжа в привична за него посока, докато хомоеротичният поглед пробужда у него нещо ново, тревожно и неприятно. „Натуралните“ мъже се боят от хомоеротичния поглед – Сержант, редник Джонс пак ме зяпа! – защото той ги прави обекти на чуждо сексуално желание, докато на мъжа е положено само да бъде негов субект. Освен това, мъжете се опасяват и от собствената си реакция: ами ако изведнъж ми стане и се окаже, че и аз съм такъв?

Казаното, обаче, не се отнася за всички мъже и за всички ситуации. Без да говорим за вече споменатите момчешки състезания по надпикаване и мастурбация, който е бил в лагери за подрастващи знае, че някои момчета са дотолкова стадни, че дори до тоалетната ходят заедно без да изпитват нито смущение, нито хомоеротични чувства. Или защото у момчетата няма подобни комплекси, или защото „свой човек” е нещо различно от странични хора.

Сходна ситуация е банята. В голото общество от себеподобни, където всички са равни, няма явна хомоеротика (гейовете, страхувайки се от разобличаване, го избягват), затова пък присъства много важната за всички мъже хомосоциалност – особено, основано изцяло на липсата на жени, съпреживяване на мъжката солидарност, в която съперничеството и ревността (включително и заради жените) се преплитат с чувство на органично единство и принадлежност към една група (ние – момчетата, ние – мъжете). На това винаги се приписва най-висока стойност.