|
Ако в един момент Бог забрави, че съм кукла на конци и ми подари миг живот, вероятно не бих казал всичко, което мисля, но определено бих мислил всичко, което ще кажа.
Бих оценявал нещата не според това колко струват, а какво означават. Бих спал малко, но бих мечтал и сънувал много, разбирайки, че всяка минута, в която затваряме очи, губим шейсет секунди светлина.
Бих вървял, където другите се спират, бих се будил, когато другите спят. Бих слушал, когато другите говорят, както бих се наслаждавал на хубав шоколадов сладолед.
Ако Бог ме дари с един миг живот, бих се облякъл простичко и бих паднал ничком на земята, оставяйки разкрито не само тялото си, но и душата си.
Боже мой, ако имах сърце, бих описал своята ненавист към равнодушието и бих зачакал да изгрее Слънцето. Бих изрисувал по звездите с една мечта на Ван Гог поема на Бенедети и песен на Сера би била серенадата, която бих предложил на Луната.
Бих напоил с моите сълзи розите за да почувствам болката от техните бодли и яркочервените целувки на техните венчета… Боже мой, ако имах един миг живот…
Не бих пропуснал нито ден без да кажа на хората, които обичам, че ги обичам.
Бих убедил всяка жена и всеки мъж че са моите любими и бих живял влюбен в любовта.
Бих доказал на хората колко бъркат, като престават да обичат, когато остареят без да знаят, че остаряват когато престанат да обичат. На детето бих му дал крила, но бих го оставил само̀ да се учи да лети. Старците бих ги научил, че смъртта не идва със старостта, а със забравата.
Толкова неща съм научил от вас, хората…
Научих, че целият свят иска да живее на върха на планината, без да знае, че истинското щастие е да изкачиш стръмнината.
Научих, че когато младенецът притиска за пръв път юмруче о пръста на баща си, го е уловил завинаги.
Научих, че един човек има право да гледа другиго изотгоре само за да му помогне да се изправи. Толкова са много нещата, които успях да науча от вас, хора, но накрая няма да има за какво да ми послужат, защото когато ме запазите вътре във вашия багаж, за нещастие аз ще умирам.
|