Съдържание
- Японският език и неговата обща характеристика
- Национални особености на японското речево поведение
- Езикови особености на японския речеви етикет
- Социалните отношения в японското общество и речевия етикет
- Приветствия
- При среща и раздяла
- При запознанство
- Благодарност
- Извинение
- При пристигане и заминаване
- Телефонен етикет
- Подаръци
- На масата
- Изразяване на съгласие
- Други случаи
- Учтивост
- Статус на японската жена и нейният речеви етикет
1. Японският език и неговата обща характеристика
По данни на известния японски лингвист Кандайичи Харусуке, ако знаеш хиляда френски думи, то можеш да разбереш 85.5% от това, което се говори или пише. Но ако знаеш хиляда японски думи, можеш да разбереш едва 60% от съдържанието. За да разбереш японски текст на 90%, трябва да знаеш 22 хиляди думи, докато за френския език са достатъчни всичко пет хиляди.
Съвременният японски език (по-долу за краткост СЯЕ) има пет гласни и 21 съгласни. Основа речева единица е сричката, която се състои или от една гласна, или от съгласна и гласна. Броят срички в СЯЕ е 120. При произношението на звуковете устните участват слабо. С известна активност се отличават редовете ba, pa, na. Ударението в японския език е музикално, т.е. зависи от повишаването и понижаването на звуковите вълни.
СЯЕ е език, чийто генетични връзки не са докрай изяснени. Знае се, че СЯЕ не се отнася към аналитичните езици, като китайски, а има аглутинативен строй. Генетично китайският и японският също са различни. Японският език има сходство с алтайското езиково семейство, но се отличава с по-голяма флективност.
В СЯЕ няма род и число в строг смисъл. Но съществуват падежи (именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и някои други).
Именната система на СЯЕ се отличава с аглутинативност, съществуват падежни послелози и голямо количество именни частници.
Глаголната система е основно флективна. Глаголните показатели се делят на крайни, обозначаващи синтактична позиция, време и наклонение, некрайни, обозначаващи залог, каузатив, потенциал, желателност, отрицание, и т. нар. категории вежливост (honorifics, 敬語 keigo, бел. А. Г.), свързани с отношението на говорещия към събеседника, субекта и обекта на действието.
На синтактично ниво може да се говори за относително свободен словоред, но като цяло действат следните правила: подлогът стои в началото на изречението, а сказуемото – в края; определението се поставя пред определяемото, допълнението – между подлога и сказуемото. Словоредът не се изменя в зависимост от вида на изречението, утвърдително, въпросително или повелително. Например, във въпросително изречение към утвърдителното се добавя частица か ka*. Характерно за СЯЕ е, че в някои случаи подлогът може да бъде изпуснат, тъй като сказуемото притежава свойството да го „подсказва“. В СЯЕ е развита хонорифична система, която се разпространява не само на ниво думи, но има място и в речта. Съществува дори лексикален пласт, наречен 女言葉 onna-kotoba, което значи женски думи.
По лексикалния си състав СЯЕ се характеризира с наличието на изконно японски думи (和語 wago, бел. А. Г.), думи с китайски произход (漢語 kango, бел. А. Г.), които съставляват мнозинство, а също и достатъчно количество думи от чужд произход (外来語 gairaigo, бел. А. Г.). И двата класа заемки имат фонологични, морфологични и граматични особености.
Японското писмо се състои от различни писмени знаци: катакана, хирагана, йероглифи. Азбуката се състои от 46 знака, а най-употребяваните са 1850 (след реформата от 1981 г. броят им е увеличен на 1945, бел. А. Г.). Японското писмо е смесено, т.е. идеографично-сричково, в което се съчетават йероглифи и сричкови знаци (кана).
В днешно време броят на употребяваните йероглифи в японската преса достига 4-5 хиляди, а в специалната литература – до 8-10 хиляди **. Йероглифите свързват националната култура на Япония с културата на далекоизточния район (Корея, Хонконг, Тайван, Хавай, Гуам) и някои райони на Бразилия, където също е разпространен японският език. Към днешна дата броят на хората, говорещи японски език, преминава 120 милиона. Въпреки това, японският не е официален език на ООН.
2. Национални особености на японското речево поведение
Речевото поведение на японците е изцяло подчинено на задачата да се обръща максимално внимание на събеседника, да се изразява учтивост към него и да се създава у него добро разположение на духа.
Системата от етикетни форми в японската реч е сложна и отразява социалната структура на японското общество, в което и до днес съществуват остатъци от властвалите някога феодално-патриархални отношения. Сложността се усилва и от факта, че социалните отношения между членовете на обществото се предават не само лексикално, но и граматически. Нещо повече, това намира отражение и в структурата на конструираното изречение.
В разговор с неколцина събеседници американецът, например, се обръща към всички еднакво. В Япония до ден днешен човекът се оценява не като индивидуалност, а само от гледна точка на общественото му положение. Принадлежността към дадена фирма при обръщение е по-важна от професията или дори от името и фамилията. Японците по-често се обръщат един към друг по длъжност или родство и рядко по име.
На японския речеви етикет като цяло е присъща краткост, традиционно начало на разговора, но приветствията са достатъчно церемонни и пространни. Например, съвършено необичайно от гледна точка на европейския етикет е това, че японецът при среща с познат, преди всичко започва да му благодари за услуги и любезности, оказани му от този познат в миналото; често от тогава може да е минало доста дълго време, а услугите да са били съвсем дребни. Понякога японците благодарят за нещо, случило се преди 2-3 години, дори това да са били дреболии.
Всеки език е тясно свързан с културата. Например, за японската култура е характерна склонност към недоизказване, опиране на конотациите, търсене на смисъл извън пределите на думите. Всичко това задължително трябва да се отчита при изучаване на типовете речеви действия.
Японците, за разлика от европейците, нямат чувство за хумор. Те зле разбират чуждия хумор. Обикновено японците не показват и своите чувства. Но са готови да възприемат онова, което има за тях практическа стойност. В разговора се стремят да се съгласяват за всичко със събеседника. Ако японецът не е съгласен за нещо със събеседника, той отново ще се съгласява с него, ще казва はいはい hai-hai ‘да, да’, и ще сдържа своето мнение. Ако събеседникът е упорит и изисква нещо конкретно, японецът ще се опита да смени темата, вмъквайки въвеждащи думи като ときに toki-ni ‘случва се и да...’, ‘понякога’ или ところで tokoro-de ‘всъщност’. При всички други случаи японецът ще се старае да не казва на събеседника си не или директно да му отказва. От гледна точка на японския речеви етикет, всичко се прави с цел да не се развали настроението на събеседника.
Характерна национална особеност в поведението на японеца е нежеланието му да се отделя с нещо или бъде изключение. Затова в речта му нерядко може да се чуе さすがに sasuga-ni ‘както се и очакваше’, с което се подчертава, че говорещият мисли като всички и не иска с нищо да се изявява. Заедно с това не може да се каже, че на японците не са присъщи човешките слабости, срещащи се у абсолютно всички хора, независимо от националността. Японецът прекрасно разбира, че е неетично да се хвали и затова се старае да го избягва. Но понякога все пак му се иска хората да узнаят за нещо, да видят, да чуят. Тогава е длъжен да започне изказването си със стандартен израз, като например:
こう言うと自慢をするようになりますが kō iu to jiman-o suru yō-ni narimas[u] ga
Може да се помисли, че хваля, но...
Японецът винаги и за всичко се извинява първи, дори в случай когато няма никаква вина. При това бърза да се извини преди да са го изпреварили. Служител във фирма, в сферата на обслужването, т.е. навсякъде, където съществуват двустранни отношения (продавач – купувач, обслужващ персонал – клиент и други отношения, на които ще се спрем по-долу), трябва, дори да го настъпят по крака, да се извини първи с думите ご免なさい go-men nasai ‘извинете’. Съгласно японския начин на мислене, това обикновено се тълкува по следния начин: аз съм невнимателен човек и заради мен се случи неприятност (например, стоял съм не както трябва, не съм се преместил, нещо не съм забелязал и т.н.). Така винаги се намира нов повод да се поиска прошка без да се чака това да сторят другите. В руския етикет (и в българския, бел. А.Г.) има нещо подобно, когато учтивият човек в дадена ситуация казва: Моля да ме извините, ако има нещо.
Общоизвестно е поведението на японеца и в колата, когато всеки от водачите се опитва да даде път на другия. Онзи, който се окаже пропуснат напред, кима с глава в знак на благодарност и казва すみません sumimasen ‘извинете’ (имайки предвид че му е била оказана любезност от страна на другия водач). При нарушение на правилата на движение японецът също винаги бърза да се извини.
Когато японецът разговаря, винаги мисли за събеседника. Японците изказват комплименти, но не прекалено много. Основно благодарят и се извиняват. За тях е също така характерна умереност, включително и в речевото поведение.
3. Езикови особеност на японския речеви етикет
Японският език е много удобен за скриване на собствените мисли, за неясно изразяване. С тази цел японецът нерядко се стреми да изпусне свързващите звена, превръщайки речта си своего рода полунамек, където връзката се обозначава само с лек щрих или се подразбира. На японската реч в това отношения е сродно японското изкуство, което, според удачния израз на Ю. Овчинников, „е възприело за своя задача да бъде красноречиво на езика на недомлъвките“. Размито изразяване на мислите е особеност, присъща на японците. Те се опасяват от ясни форми на изразяване. Японецът се бои да бъде категоричен. Чувства се много обвързан с думите и затова се страхува да каже нещо определено. Оттук в речта на японците е необичайно висока честотата на изрази като その内 sono uchi ‘сякаш’, 適当に tekitō-ni ‘по съответния начин’, 多少 tashō ‘няколко’, ちょっと chotto ‘момент; едва’, 何となく nan-to naku ‘някак необяснимо’ и т.н.
В СЯЕ има много некатегорични форми: изрази, чието използване се диктува от стремежа в никакъв случай да не се натрапва собственото мнение на събеседника, давайки му възможност да усети подтекста и да си направи съответните изводи. Ако японецът желае да изрази мнението си, то за снемане на категоричността използва, например, следните изрази: ...ではないでしょうか de-wa nai deshō ka ‘Не би ли могло да е така, че...’, ... ではないかと思いますけど de-wa nai ka to omoimas[u] kedo ‘мисля дали нещата не стоят така, че...’, ...と言えそうな気がしますが to iesō-na ki-ga shimas[u] ga ‘имам впечатлението сякаш може да се каже, че...’, ... と言えなくもないのではないかと思いますが to ienaku-mo nai-no de-wa nai ka to omoimas[u] ga ‘мисля си дали няма такова положение, при което да не може да не се каже, че...’ и др.
За японския език не са характерни преките изрази. Японците са склонни да използват косвени изрази. В речевия етикет на японците не е позволено да се започне разговор директно, или както се казва „да хванеш бика за рогата“. Например, при разговор по телефона трябва меко да се каже: こちらは田中ですけれどの kochira-wa Tanaka des[u] keredono ‘С ваше разрешение на телефона е Танака’. По-нататък се подразбира подтекста: „С какво бих могъл(а) да съм полезен(а)?”.
Японците обичат да се съгласяват със събеседника си. При това, съгласно етикета, просто да се слуша без никаква реакция се счита за не съвсем приемливо. Трябва да се подскаже, че слушащият е съгласен с говорещия и одобрява това, което говори. Уместно е разказът или изказването на събеседника да се придружават с оценъчни изрази от вида: はい hai ‘да’, ええ ē ‘да’, そうですか sō des[u] ka ‘ах, така ли’, そうだったんですか sō datta-n des[u] ka ‘така ли е било’, 大変でしたね taihen deshita ne ‘да, добре се е получило’, それはよかったですね sore-wa yokatta des[u] ne ‘колко хубаво, че ви е провървяло така’, 本当ですね hontō des[u] ne ‘наистина ли’, よく分かります yoku wakarimas[u] ‘добре разбирам’, まあ mā ‘как така’, おや oya ‘нима’ (в японската граматика тези вмъкнати изрази се наричат 相槌 aidzuchi; ако слушащият не ги използва, говорещият се чувства некомфортно и дори може да спре да говори, защото може да си помисли, че слушащият не го чува или не го разбира, бел. А. Г.). Най-често в разговора се използва крайната частица ね ne (‘нали’, бел. А.Г.), която показва, че сте съгласни със събеседника или че събеседникът би искал да споделите мнението му или да се съгласите с него. Наречието なるほど naru hodo също подчертава, че сте напълно съгласни със събеседника; наречието やはり yahari (или с експресивна геминация やっぱり yappari, бел. А. Г.) има значение на ‘също’, ‘както се и очакваше’ и настройва събеседниците на съгласие в отношенията. Такива частици и наречия в японския език има достатъчно много. За да се разбират всички нюанси на речевия етикет, е необходимо да се знаят указаните езикови явления.
От множеството граматични явления, присъщи на японския език, не всички се използват с еднаква честота. Ще приведем някои от тях. Така, за разговорната реч особено важна е категорията насоченост на действието (директив) по отношение на различните лица. Това са спомагателните глаголи 遣る yaru 上げる ageru 呉れる kureru 下さる kudasaru 貰う morau 頂く itadaku (всички те се употребяват и самостоятелно в значение ‘давам’ или ‘получавам’ (последните два); когато са употребени като спомагателни в рамките на директивна конструкция, се предпочита изписването им с букви, а не с йероглиф, което подчертава ролята им на спомагателни глаголи, бел. А. Г.).
Следното изречение е правилно от граматична гледна точка:
先週先生が教えましたから分かりました Senshū sensei-ga oshiemashita kara wakarimashita ‘Разбрах така, както преподавателят обясни миналата седмица’.
От гледна точка на речевия етикет това изречение е неправилно. Правилният вариант със същото значение ще звучи по следния начин:
先週先生が教えていただきましたから分かりました Senshū sensei-ga oshiete itadakimashita kara wakarimiashita.
Става дума за необходимостта от употреба на директивния глагол いただく itadaku (срв. бг. ‘...обясни...’ и ‘...ни обясни...’, бел. А. Г.).
Сред директивните глаголи освен указаните (насочени към лица), съществуват глаголите 来る kuru (‘идвам’, бел. А. Г.) и 行く iku (‘отивам’, бел. А. Г.), които присъединени към te-формата на глагола се десемантизират и изразяват продължителност на действието, насочено към настоящето (くる kuru) или бъдещето (いく iku). Например: コピーをしてきます kopī-o shite kimas[u] ‘ще направя копие’ или あしたこの本を置いていきます ashita kono hon-o oite ikimas[u] ‘утре ще оставя книгата’.
Характерно за японската вежлива реч е използването на непреходни глаголи във форма на страдателен залог. В собствено страдателна функция в този случай те се употребяват и когато действието за субекта е неочаквано, неприятно, досадни и т.н., напр.:
お客さんに来られました o-kyaku san-ni koraremashita ‘неочаквано дойдоха гости’ (подтекстът предполага, че те съвсем не са били очаквани).
留守番を他のもと思ったのに母に出掛けられました rusuban-o ta-no mo to omotta no ni haha-ni dekakeraremashita ‘исках да помоля мама да ни посети, но тя си беше отишла (с подтекст голям неуспех, досада, че се нарушава някакви свои, предварително набелязани планове).
Трябва да се има предвид, че такива традиционно известни глаголи като する suru, 居る iru, ある aru, 置く oku, しまう shimau се използват в речта като спомагателни глаголи, а в съчетание с глагол в te-форма предават различни смислови оттенъци. Например, 置く oku предава резултат от действието (書いておく kaite oku ‘записал съм’, а しまう shimau - абсолютна завършеност на действието (遅れてしまう okurete shimau ‘закъснея’.
Известният японски лингвист Киндайити Харусуке счита, че японците обичат да употребяват в речта отрицателни конструкции и изрази. Например, かもしれない ka mo shirenai ‘може да, възможно е да’, なければならない -nakereba naranai ‘трябва’, しか shika ‘само’ (в отрицателни изречения). Заедно с това при японците ясно „не“ е уместно само в кръга на роднини и близки познати. На руското не съответства японското いいえ iie ‘не’, но японците се стремят да избягват тази дума. Вместо いいえ iie се използват различни изрази. Обикновено те се стремят да се изкажат така, че да не стане ясно дали се казва „да“ или „не“. Японците се стремят да вмъкват в речта си меки изрази отрицания. Мълчанието също може да бъде изтълкувано като не. Вместо отрицателен отговор или за да не каже „не“, японецът често казва 考えておきます kangaete okimas[u] ‘трябва да помисля’.
Ще приведем няколко примера, където в руски (и изобщо в европейските езици, бел. А. Г.) няма отрицание, а в японски има:
雨が降るかもしれない ame-ga furu ka mo shirenai (тук и по-долу отрицанието се подчертава) ‘може да завали’;
あなたは傘を持っていかなければいけません anata-wa kasa-o motte ikanakereba ikemasen ‘ще трябва да вземете чадър’;
私はこれ以上の事は知らない wata[ku]shi-wa kore ijō-no koto-wa shiranai ‘това е всичко, което знам за това’
四時にならなければ帰ってきません yoji-ni naranakereba kaette kimasen ‘Ще дойде едва в четири часа’.
Говорейки за езиковите особености на японския речеви етикет не може да не споменем характерното богатство и разнообразие от хонорифични (вежливи) форми, които разполагат с голямо количество граматически средства и най-богата специална лексика.
В СЯЕ е необичайно развита системата на личните местоимения. Съществуват около 50 форми на обръщение, над 50 форми за поздрав, над 40 форми за изразяване на благодарност, над 20 форма на извинение. Само до преди половин век в японския език са се употребявали 16 думи за обозначаване на „вие“ и „ти“.
4. Социалните отношения в японското общество и речевия етикет
Всеки ден разговаряме един с друг. Целта на разговорния език е да се съобщи нещо, да се попита, да се отговори, да разчувства и т.н. Разговорът е духовно, психологическо, физиологическо и физическо действие. Разговорът зависи от мястото, където се провежда, и от кого се води. Съвсем не е едно и също да разговаряш на работното си място с началника и с колегите или у дома, в семейството, с близки и приятели. Не е същото и да разговаряш едновременно с много хора. В разговора се предават мисли, настроения, жестове, изрази и дори мълчание. Нерядко думите придобиват множество различни оттенъци. Имат значение и гласът, интонацията, ударенията и паузите.
В японския език много думи включват най-сложни социални оттенъци.
Взаимоотношенията в Япония са обвързани с многочислени условности и традиционни предписания. В по-голяма степен това се отнася до непосредствените контакти. Като цяло около една десета от същността на нещата лежи на повърхността и може да бъде подложена на лексикален анализ. По-голямата част се съдържа в подтекста, което създава усещане за размитост на речта. В Япония всички приветствия се придружават с поклони (お辞儀 o-jigi), които са нагледно проявление на неписаните правила, даващи да се разбере кой има по-висок социален статус. Познаването на тези правила е крайно необходимо за изучаващия езика и общуващия на него. При общуване японецът
изразява своята социална позиция при обръщението.
1. По-възрастният е висшестоящ за по-младия. Японският език кодифицира тези различия дори в семейството: братята и сестрите не се назовават по име, а по възраст (напр. 兄さん nī-san е обръщение към по-големия брат (срв. бг. ‘батко’, бел. А. Г.)).
2. Учителят е винаги висшестоящ, независимо от възрастта му или други обстоятелства. Ако ученик, станал министър-председател, срещне бившия си учител, ще му се кланя също толкова ниско, както и в ученическите години.
3. Мъжът е висшестоящ по отношение на жената, баща – по отношение на майката. Жената може и да има влияние в семейството, но социално стои по-ниско.
4. В болницата пациентът проявява уважение към лекаря, родителите на учениците – към преподавателя, в самолета стюардесите – към пътниците, в университета преподавател към професора, в ресторанта служителите към управителя, в магазина продавачите към купувачите и т.н.
5. В рамките на фирмата отношенията съгласно длъжността са особено строго регламентирани.
6. Гостът се възприема от стопаните като висшестоящ. Това правило се спазва и от хотелския персонал.
7. В училища, клубове или организации, където ранговете са фиксирани, човек от по-нисък ранг се кланя по-ниско на колега от по-висок ранг.
Освен социалните отношения според ранга съществуват и други взаимоотношения между хората, основани на морални, етични, родствени и други критерии.
1. 恩恵関係 onkei kankei ‘отношения, свързани с благодеяние, любезност, милост’. Това означава, че човек трябва да е особено учтив по отношение на тези, на които е задължен с нещо, които са му сторили добро, оказали са му любезност, помогнали са му.
2. 先攻関係 senkō kankei ‘отношения между 先輩 senpai (старши) и 後輩 kōhai (младши)’. Например:
彼は私の二年先輩です kare-wa wata[ku]shi-no ninen senpai des[u] ‘той е два курса преди мен’
彼は私の二年後輩です kare-wa wata[ku]shi-no ninen kōhai des[u] ‘той е два курса след мен’
Отношенията старши-младши се разпространяват и на възрастта, завършване на учебно заведение, служебни отношения (стар и новопостъпил служител), членство в организация, клуб и т.н.
3. 利害関係 rigai kankei ‘отношения на взаимна заинтересованост’. Тези отношения се формират на делова основа, напр. в сферата на обслужването. Тук влизат и различните видове партньорски взаимоотношения, а също и отношенията на паритетни начала. Отличават се с висока степен на вежливост. Например, в руски (и въобще европейски, бел. А. Г.) самолет стюардесата като правило ще попита: „Чай или кафе?“. В японска авиокомпания стюардесата ще попита по друг начин: コーヒーになさいますか。お茶になさいますか。日本茶もございますが kōhī-ni nasaimas[u] ka? Ocha-ni nasaimas[u]-ka? Nihon cha mo gozaimas[u] ga ‘Кафе ли ще желаете или чай? Имаме и японски чай’. Стюардесата изговаря тези изречения в най-високия стил на учтивост. Следва обаче да се отбележи, че по отношение на предишните два типа отношение, тези може да се характеризират като формално-вежливи.
4. 上下関係 jōge kankei ‘отношения между висше- и низшестоящи’. Японецът винаги се стреми да узнае кой е неговият събеседник. Затова по правилата на японския етикет при делови отношения се разменят визитни картички, където ясно е обозначен общественият статус на едно или друго лице. Ако случайно събеседникът е бил причислен към друга йерархия, то грешката трябва по някакъв начин да бъде поправена.
5. 深層関係 shinsō kankei ‘близки и далечни отношения’, по-точно ‘прости и формални отношения’. Пример за прости отношения са непример тези с училищните приятели, за които знаеш всичко още от детството. В този случай едва ли някой се замисля за вежливост. Отношенията със съседите са формални. Общуването, като правило, е ограничено до приветствия и поклони. В този тип общуване има вежливост.
В общуването с японци много важни са поклоните: 1) お辞儀 o-jigi ‘поклон’ (като приветствие, когато молят за извинение или при получаване на подарък и др.); 2) 頷 unazuki - кимване в съгласие или кимване, потвърждаващо, че събеседникът внимателно слуша; 3) 相槌 aidzuchi ‘подтикване’. Уместно е да се слуша събеседникът и да се подтиква с изрази от вида はい hai ‘да’, ええ ē ‘да’, そうですか sō des[u] ka ‘ах, така ли’, ‘не знаех за това’, ‘за пръв път чувам’, 本当ですか hontō des[u] ka ‘наистина?!’, なるほど naru hodo ‘разбира се’, ‘прав сте’, よかったですね yokatta des[u] ne ‘чудесно’.
Желателно е със събеседника да не се спори и да не се поправя, дори да е казал нещо неточно.
При общуването по-голямо значение има това, как хората назовават себе си и другите. В японския език в тази роля могат да изпълняват лични местоимения и роднински термини. Що се отнася до личните местоимения, в СЯЕ използването им се свежда до минимум. В речевия етикет в семейството в по-голяма степен се използва роднински наименования, а във фирмата хората се назовават един друг по длъжност или фамилия със суфикс さん san ‘господин, госпожа’.
Ще разгледаме някои особености на личните местоимения, роднинските термини и другите обръщения, използвани от японците в речта им.
При разговор в делова обстановка не е прието да се казва あなた anata ‘вие’ по отношение на висшестоящо лице. Не може да се обръщате с あなた anata ‘вие’ към преподавател или началник. Тази забрана се разпространява на всичко, което има отношение към него. Например, трябва да се каже: 先生の奥さんはお元気ですか sensei-no oku-san-wa o-genki des[u] ka? ‘Как е със здравето Вашата съпруга’ (обръщате се към преподавател). Не бива да казвате あなたの奥さん anata-no oku-san. На свой ред началникът може да каже на подчинения: きみの奥さんはよくなったか kimi-no oku-san-wa yoku natta ka ‘Жена ти оздравя ли’ (тук е използвано грубото лично местоимение きみ kimi ‘ти’ в притежателна функция).
Преподавател, началник и други висшестоящи лица никога не се назовават по име. При обръщение към тях може да се назовават по длъжност (напр.: 教授 kyōju ‘професор’, 部長 buchō ‘началник на отдел’) или с добавяне на фамилното име към длъжността (напр.: 田中教授 Tanaka kyōju ‘професор Танака’, 山田部長 Yamada buchō ‘началникът на отдела Ямада’). Преподавател не може да се обръща към учениците със 生徒 seito, което значи ‘обучаващи се’; той трябва да се обръща към тях с 皆さん mi[n]na-san ‘господа’ или ‘колеги’ (във висше учебно заведение).
В устното общуване японецът изразява социалната си позиция спрямо събеседника (подчинение или превъзходство) при обръщението. Това става с помощта на специални афикси и думи. Една група съществителни, местоимения и глаголи се употребяват само спрямо низшестоящ, друга – към висшестоящ, трета – към равен.
Преди само императорът е имал право да употребява местоимението аз. Само до преди половин век са били употребявани 16 думи за обозначаване на ‘ти’ и ‘Вие’ (става дума за учтивата форма Вие, а не за множествено число на ‘ти’, срв. исп. tú – Usted, нем. du – Sie. Множествено число на ‘ти’, т.е. ‘вие’ (исп. vosotros, нем. ihr) се изразява със същите средства, с които се изразява единствено число ‘ти’, ‘Вие’ и множествено число изобщо за съществителни имена, бел. А. Г.). До днес са съхранени десетина лична местоимения за второ лице единствено число за назоваване на деца, ученици, прислуга и т.н. Спрямо роднини, старши по възраст или положение, също не може да се използват лични местоимения. Например, дете не може да се обърне към баща си с この本あなたの？ kono hon anata-no? ‘това твоята книга ли е?’. Такова изречение не може да се употреби и спрямо по-голям брат (батко) или леля. Спрямо по-млади роднини е напълно възможно да се използват лични местоимения. Майката обикновено се назовава お母さん o-kā-san, дядото お爺さん o-jī-san. По-младите роднини не се назовават по родство. Към по-малък брат не можем да се обърнем с 弟 otōto. Бащата не може да се обърне към дъщеря си с, напр. 娘はどこへ行くのか musume-wa doko-e iku no ka (срв. рус. (и бг., бел. А. Г.) „Къде отиваш, дъще?“). По-възрастни роднини не може да се назовават само по име, по-млади – може (на руски (и във всички европейски езици, бел. А. Г.) батко и кака може да се назовават само по име). Когато по-млад се представя пред по-възрастен, може да нарече себе си по име, по-възрастният спрямо по-младия назовава роднинския или обществения си статус. Например, баткото може да каже за себе си 兄さん nī-san. По-малкият брат не може да нарече себе си 弟 otōto, обикновено казва 僕 boku ‘аз’ (само за мъже).
Когато старши разговаря с младши, той води разговора от позицията на младшите, т.е. нарича останалите младши така, както те сами биха се нарекли. Ако при такъв разговор се спомене още някой старши, то и той ще води разговора от позицията на младшите.
Най-важно в общуването остава винаги първенството на старшия. За назоваване на себе си и събеседниците, свое и чуждо, в японския език има по няколко варианта. По данни на японски източници, за понятието ‘баща’ има девет думи, за ‘съпруга’ – единайсет, за ‘син’ – седем, за ‘дъщеря’ – девет, за ‘съпруг’ – седем и т.н. Правилата за употреба на тези и редица други думи се базират на социалното обкръжение и са свързани с устоите на обществото.
Ще приведем някои от най-употребимите примери за назоваване на себе си и на другите в плана на родствените (табл. 1) и деловите ( табл. 2) отношения, а също и в контекста на ‘свое-чуждо’. Таблица 1. ‘Свое-чуждо’ в роднинските отношения
| Отношение |
свой |
чужд |
бележки |
| Баща |
父 |
chichi |
お父さん |
o-tō-san |
|
| 老父 |
rōfu |
|
|
престарял |
| 親父 |
oyaji |
お父上さん |
o-chichiue-san |
|
| 父親 |
chichioya |
ご尊父さん |
go-sonpu-san |
|
| 亡父 |
bōfu |
ご先代さん |
go-sendai-san |
покоен |
| Майка |
母 |
haha |
お母さん |
o-kā-san |
|
| 老母 |
rōbo |
|
|
престаряла |
| 母親 |
hahaoya |
お母上さん |
o-hahaue-san |
|
| 亡母 |
bōbo |
亡き母上さん |
nakihahaue-san |
покойна |
| |
|
ご母堂さん |
go-bodō-san |
Вашата почитаема майка |
| |
|
ご賢母さん |
go-kenbo-san |
Вашата премъдра майка |
| Родители |
両親 |
ryōshin |
ご両親さん |
go-ryōshin-san |
|
| 父母 |
fubo |
ご父母さん |
go-fubo-san |
|
| 老父母 |
rōfubo |
|
|
престарели |
| 二親 |
futaoya |
|
|
|
| Свекър |
父 |
chichi |
お父上さん |
o-chichiue-san |
|
| 義父 |
gifu |
|
|
|
| 舅 |
shūto |
お舅さん |
o-shūto-san |
|
| 夫の父 |
otto-no chichi |
|
|
|
| Свекърва |
母 |
haha |
お母上さん |
o-hahaue-san |
|
| 義母 |
gibo |
|
|
|
| 姑 |
shūtome |
お姑さん |
o-shūtome-san |
|
| 夫の母 |
otto-no haha |
|
|
|
| Тъст |
義父 |
gifu |
|
|
|
| 岳父 |
gakufu |
ご岳父さん |
go-gakufu-san |
|
| 妻の父 |
tsuma-no chichi |
|
|
|
| Тъща |
義母 |
gibo |
ご義母さん |
go-gibo-san |
|
| 妻の母 |
tsuma-no haha |
|
|
|
| Съпруг |
夫 |
otto |
|
|
|
| 主人 |
shujin |
ご主人さん |
go-shujin-san |
|
| 亭主 |
teishu |
旦那さん |
danna-san |
|
| 宅 |
taku |
|
|
|
| Име или фамилия |
Само фамилия + さん |
|
| Съпруга |
妻 |
tsuma |
奥さん |
oku-san |
|
| 家内 |
kanai |
奥方 |
okugata |
|
| 女房 |
nyōbō |
|
|
|
| ワイフ |
waifu |
|
|
|
| Само по име |
|
|
|
| син |
息子 |
musuko |
|
|
|
| 子供 |
kodomo |
|
|
|
| 倅 |
segare |
|
|
|
| 長男 |
chōnan |
|
|
първороден |
| 次男 |
jinan |
|
|
втори син |
| по име |
име + さん |
|
| |
|
име + ちゃん chan |
ако е малък |
| Дъщеря |
娘 |
musume |
お嬢さん |
o-jō-san |
|
| 子供 |
kodomo |
ご令嬢さん |
go-reijō-san |
|
| 長女 |
chōjo |
|
|
|
| 次女 |
jijo |
|
|
|
| по име |
име + さん |
|
|
| |
|
име + ちゃん chan |
ако е малка |
| Семейство |
私共 |
watakushi-domo |
ご家族さん |
go-kazoku-san |
|
| 家族一度 |
kazoku ichido |
ご一家 |
go-ikka |
|
| Родственици |
親戚 |
shinseki |
ご親戚 |
go-shinseki |
|
| 身内の物 |
miuchi-no mono |
|
|
|
| 親類 |
shinriu |
ご親類 |
go-shinrui |
|
| 我[が]家 |
wagaya |
|
|
|
Таблица 2. ’Свое-чуждо’ в делови и други отношения
| Старшинство по служба |
上司 |
jōshi |
ご上司 |
go-jōshi |
Морфемата 貴 ki е префикс за вежливост. Може да бъде преведен ‘Вашият’, ‘Драгоценният Ви’. Така се говори само за други (не свои) организации. |
| 上役 |
uwayaku |
ご上役 |
go-uwayaku |
| 部長 |
buchō |
貴社部長 |
kasha buchō |
| 店長 |
tenchō |
貴店店長 |
kiten tenchō |
| 社長 |
shachō |
貴社社長 |
kisha shachō |
会社 kaisha
фирма, компания |
弊社 |
heisha |
貴社 |
kasha |
Морфемата 弊 hei означава ‘нищожен, лош’. Използва се и в други подобни изрази като противовес на 貴 ki. |
| 我社 |
wagasha |
ご社 |
go-sha |
| 小社 |
shōsha |
|
|
| 当社 |
tōsha |
|
|
商店 shōten
(магазин, кафене и пр.) |
当店 |
tōten |
|
|
当 tō ‘даденият, нашият’.
小 shō ‘малък, нищожен’ |
| 小店 |
shōten |
お店 |
o-mise |
| 弊店 |
heiten |
貴店 |
kiten |
銀行 ginkō
банка |
当行 |
tōkō |
|
|
|
| 小行 |
shōkō |
貴店 |
kiten |
|
| 弊行 |
heikō |
貴行 |
kikō |
|
支店 shiten
филиал, клон |
当支店 |
tōshiten |
ご支店 |
go-shiten |
|
| 弊支店 |
heishiten |
貴支店 |
kishiten |
|
団体 dantai
организация, асоциация, офис |
当会 |
tōkai |
ご会 |
go-kai |
|
| 本会 |
honkai |
貴会 |
kikai |
|
| 当事務所 |
tōjimusho |
貴事務所 |
kijimusho |
|
| |
|
貴協会 |
kikyōkai |
|
官庁 kanchō
Държавно учреждение |
当庁 |
tōchō |
貴庁 |
kichō |
|
| 当所 |
tōsho |
貴所 |
kisho |
|
| |
|
貴役所 |
kiyakusho |
|
| |
|
ご役所 |
goyakusho |
|
得意先 tokuisaki
Клиент |
得意先 |
tokuisaki |
お得意先 |
o-tokuisaku |
|
| 当店の客 |
touten-no kyaku |
お客さん |
o-kyaku-san |
|
| |
|
お得意さん |
o-tokui-san |
|
住宅 jūtaku
Жилище |
拙宅 |
settaku |
お宅 |
o-taku |
|
| 当方 |
tōhō |
貴家 |
kika |
|
| 小宅 |
shōtaku |
お家 |
o-uchi |
|
| こちら |
kochira |
そちらさん |
sochira-san |
|
住所 jūsho
местожителство, адрес |
当所 |
tōsho |
|
|
|
| 当地 |
tōchi |
貴地 |
kichi |
|
| 当町 |
tōchō |
貴町 |
kichō |
|
| 当地方 |
tōchihō |
貴地方 |
kichihō |
|
手紙 tegami
писмо |
手紙 |
tegami |
お手紙 |
o-tegami |
|
| 葉書 |
hagaki |
お葉書 |
o-hagaki |
|
| 寸書 |
sunsho |
貴簡 |
kikan |
|
意見 iken
Мнение |
私見 |
shiken |
貴見 |
kiken |
愚 gu ‘глупав, нищожен, абсурден’.
Употребява се от мъже |
| 愚見 |
guken |
ご意見 |
go-iken |
| 愚考 |
gukō |
卓説 |
takusetsu |
| |
|
卓見 |
takuken |
物品 buppin
Вещ |
粗品 |
sohin |
佳品 |
kahin |
美 bi ‘красив’ |
| 粗飯 |
sohan |
|
|
| 粗菓 |
soka |
美菓 |
bika |
| 粗酒 |
soshu |
美酒 |
bishu |
| |
|
ご恋な物 |
go-koi-na mono |
| |
|
結構な物 |
kekkōna mono |
5. Приветствия
Отношенията между хората в Япония са обвързани с многочислени условности и традиционни предписания. Сред тях особено място заемат поклоните и приветствията. Японците се кланят един другиму по няколко пъти на ден. При среща със старши, например, в учреждение, първия път се прави обикновен поклон. При последващи срещи в рамките на същия ден се прави само лек поклон.
Приветствията и поклоните съществуват, за да се създаде благожелателна обстановка в процеса на общуване. С приветствието единият от събеседниците сякаш иска да каже, че има добри намерения спрямо този, към когото се обръща. Съгласно японския речеви етикет всеки човек трябва да изразява своето уважение към другия. Например, в обществения транспорт се е освободило място и вие желаете да го заемете. В този случай трябва да се обърнете към заемащия съседното място и да кажете 失礼します shitsurei shimas[u] ‘моля за извинение’. Дори при кратък разговор е добре да се придружи обръщението с думите どうぞよろしくお願いします dōzo yoroshiku o-negai shimas[u] ‘разчитам на Вашата милост’.
Ако има повод да бъде поздравен някой или дори негов близък по някакъв случай, то тази възможност трябва непременно да се използва, напр. ご誕生日おめでとうございます go-tanjōbi o-medetō gozaimas[u] ‘Поздравявам Ви по случай рождения Ви ден’; 娘さまの大学入学おめでとうございます musume-sama-no daigaku-nyūgaku o-medetō gozaimas[u] ‘поздравявам дъщеря Ви по случай приемането ѝ в университета’.
Ако при среща желаете да се обърнете към някого с молба, то в японския език не е прието да се започва веднага с излагането ѝ. В зависимост от случая молбата се предхожда от следните вежливи изрази:
- お忙しいところをもしわけございません o-isogashii tokoro-o moshiwake gozaimasen ‘Простете, че се обръщам към Вас, независимо от Вашата заетост’
- お元気で何よりですね o-genki-de nani-yori des[u] ne ‘Най-важното е, че сте жив и здрав’
- 先日は大変ありがとうございました senjitsu-wa taihen arigatō gozaimashita ‘Благодаря за това, което направихте за мен’
Уместно е познат, когото не сте срещали известно време, първо да го разпитате как е със здравето, всичко ли е наред при него и чак тогава да кажете, че при вас всичко е наред със следния вежлив израз: おかげさまでこのとり元気です o-kage-sama-de kono tori genki des[u] ‘С Ваше позволение, както виждате, съм здрав’.
По правилата на японския етикет, ако ви се е случило нещо неприятно, за което не можете да съобщите на събеседника си, е по-добре да се въздържите от споменаване, тъй като да разказвате за преживяванията си на друг и да го карате да ги съпреживява не се счита за особено прилично.
Ще разгледаме най-типичните случаи, в които се използват приветствия, както и наложилите се изрази, характерни за японския етикет.
1. При среща и раздяла
Освен おはようございます o-hayō gozaimas[u] ‘добро утро’, 今日は konnichi-wa ‘добър ден’, 今晩は konban-wa ‘добър вечер’, се употребяват още изразите ご機嫌いかがですか go-kigen ikaga des[u] ka ‘как сте’, はじめまして hajimemashite ‘Разрешете да се представя’, はじめお目に掛かります hajime o-me-ni kakarimas[u] ‘Радвам се да се запознаем’. При раздяла се казва さようなら sayōnara ‘довиждане’, ご機嫌様 go-kigen'yō ‘Бъдете здрав’, では又 de-wa mata ‘чао’.
Всички тези приветствия се произнасят с чувство на достойнство и уважение. Не трябва да се допуска фамилиарност и да се преминава границата на позволението. Трябва да се внимава и да се действа в съответствие със ситуацията.
2. При запознанство
Има два варианта на запознанство: когато представяте себе си и когато представяте някого другиго.
Преди да се представите, трябва да се приближите до човека, с когото желаете да се запознаете и започнете с извинение, че го отвличате от делата му. Например:
失礼ですが.....山田さんでしょうか Shitsurei des[u] ga... Yamada-san deshō ka? ‘Извинете [за безпокойството]. Вие ли сте г-н Ямада?’
Едва след това трябва леко да се поклоните, да представите визитната си картичка и да пристъпите към представянето си и излагането на мотивите за запознанството:
私はノヴォシビルスク大学の教師のシモノヴァです。日本語を教えています。色々と質問はありますので参りました。どうぞよろしくお願いします Wata[ku]shi-wa Novoshibirusuku-daigaku-no kyōshi-no Shimonova des[u]. Nihongo-o oshiete imas[u]. Iroiro-to shitsumon-wa arimas[u] node mairimashita. Dōzo yoroshiku o-negai shimas[u] ‘Аз съм преподавателят от Новосибирския университет Симонова. Преподавам японски език. Имам разни въпроси и затова съм дошла при Вас. Моля да установя контакт с Вас в бъдеще’.
Трябва да се представите така, че да се харесате на събеседника. Не трябва да говорите твърде бързо или твърде бавно, усмихвайте се. Не бива да се стеснявате прекалено много. Много добре е, ако имате препоръка от някой висшестоящ. Препоръката в Япония е много важна при запознанство, тя дава по-гладък път към установяване на контакт. Можете да представите писмена препоръка или да кажете:
和田教授からのご紹介を頂いております Wada-kyōju-kara-no goshōkai-o itadaite orimas[u] ‘Научих за Вас от професор Вада’ (или ‘Имам препоръка от професор Вада’).
При завършване на разговора преди раздяла е добре да се добави:
色々と世話になりました。今後ともよろしくお願い致します Iroiro-to sewa-ni narimashita. Kongo-to-mo yoroshiku o-negai itashimas[u] ‘Хиляди благодарности за всичко, което направихте за мен, разчитам на благосклонността Ви и за в бъдеще’.
В японския език за самопредставяне съществува специалната дума 自己紹介 jikoshōkai. Затова може да се представите със следния стандартен израз:
自己紹介させて頂きたいと思います Jikoshōkai sasete itadakitai to omoisau ‘Разрешете да се представя’.
Често като поздрав се казва: はじめまして hajimemashite или はじめにお目に掛かります hajime-ni o-me-ni kakarimas[u]. И двата израза се превеждат като ‘разрешете да се представя, радвам се да се запознаем’.
Преди да представите другиго, трябва добре да помислите последователността на представяне. Младшите се представят на старшите. Представящият трябва кратко да опише своето отношение към представяния. Например, при представяне на студент или аспирант пред професор, може да се каже:
こちらは、森山くんです。こちらはイヴァノフ教授です。私は日本語教師のシドロヴァです Kochira-wa Moriyama-kun des[u]. Kochira-wa Ivanofu-kyōju des[u]. Wata[ku]shi-wa nihongo-kyōshi Shidorova des[u] ‘Това е Морияма, това е професор Иванов, аз съм преподавателят по японски език Сидорова’.
Обърнете внимание на последователността на представяне и на това, че трябва да се каже 森山くん,イヴァノフ教授,シドロヴァ Moriyama-kun, Ivanofu-kyōju, Shidorova (за себе си).
Ако към вас се обърне човек с молба да го представите, то уместно е да се каже:
山田先生、村山さんが先生に紹介してほしいとのことですが Yamada-sensei, Murayama-san-ga sensei-ni shōkai shite hoshii to no koto des[u] ga ‘Преподавателю Ямада, господин Мураяма би искал да се запознае с Вас’.
При представяне на мъж и жена, обикновено мъжът доближава жената и казва:
恵子さん、私は同じ会社の川井ですが Keiko-san, watashi-wa onaji kaisha-no Kawai des[u] ga ‘Госпожо Кейко, аз съм Каваи; ние работим в една фирма’.
При представяне на членове на семейството пред външни хора, обикновено се казва:
山田さん、弟の陽一です Yamada-san, otōto-no Yōichi des[u] ‘Господин Ямада, това е моят брат Йоичи’.
Приветствията, които се разменят при запознанство, трябва да следват в строго определен порядък. При това винаги трябва да се има предвид учтивостта, възрастта и положението на събеседника (партньора). В никакъв случай не бива да се използват думи, които могат по някаква причина да не се харесат на този, с когото се запознавате.
3. Благодарност
Най-често употребяваните форми в японския речеви етикет са за изразяване на благодарност и извинение.
В японския език обикновената дума „благодаря“ или „мерси“ има най-различни оттенъци в зависимост от социалното или служебното положение на събеседника, а също и от характера на услугата или вниманието, за които се изказва благодарност. Най-употребяваните изрази са ありがとう arigatō, ありがとうございます arigatō gozaimas[u], а в последно време и どうも dōmo. Съществуват и други изрази за изказване на благодарност.
- 恐れ入ります osoreirimas[u]. Използва се само по отношение на висшестоящи и старши лица. Използва се като знак на благодарност за комплимент или похвала, в случай на покана на масата или на предложение за заемане на място:
いつも気に掛けて頂いて恐れ入ります Itsumo ki-ni kakete itadaite osoreirimas[u] ‘Сърдечни благодарности за винаги топлото Ви отношение’
結構な物を恐れ入ります Kekkō-na mono-o osoreirimas[u] ‘Благодаря за прекрасния подарък’;
- ご苦労さま go-kurō-sama. Използва се за изразяване на благодарност към низшестоящ събеседник, най-вече за оказана услуга. Към висшестоящи лица в същата ситуация следва да се каже お疲れさまでした o-tsukare-sama deshita. Това също е израз на благодарност, но с оттенък ‘причиних ви неудобство’, ‘заради мен се изморихте’ (срв. бг. ‘прощавай за труда’, бел. А.Г.);
- お礼を申します o-rei-o mōshimas[u]. Използва се за изразяване на благодарност за всяка малка услуга, покана, за получен подарък. Този вид благодарност се използва от низше- спрямо висшестоящ.
お礼の申しようございません O-rei-no mōshiyō gozaimas[u] ‘Не зная как да Ви благодаря’;
- お世話さまになりました o-sewa-sama-ni narimashita. Използва се за изразяване на благодарност за грижа или услуга по отношение на висшестоящо лице. Много учтив вид благодарност (по-официално);
- 頂きます itadakimas[u]. Използва се най-често за изразяване на благодарност в случай на предложена храна;
- ご馳走さまでした go-chisō-sama deshita. Изразява благодарност в смисъл ‘благодаря за угощението’. В други случаи не се използва;
- 感謝いたします kansha itashimas[u]. Използва се към висшестоящ за изразяване на признателност и благодарност:
感謝の言葉もございません Kansha-no kotoba-mo gozaimasen ‘Нямам думи да Ви благодаря за любезността’.
В отговор на изразената благодарност обикновено се казва どういたしまして dō itashimashite ‘няма защо’. В отговор на израза ご馳走さまでした go-chisō-sama deshita ‘благодаря за угощението’, стопанинът може да отговори お粗末さまでした o-somatsu-sama deshita ‘няма защо, всичко беше съвсем скромно’. Като отговор на благодарност или похвала в непринуден или дори неутрално-вежлив разговор може да се използва стандартният израз とんでもない ton-de-mo nai ‘няма защо’.
Съществуват и други начини за изразяване на благодарност. Японският речеви етикет предписва да се благодари и за най-малката проява на внимание.
4. Извинение
Мисълта, че в речта си трябва да принизи себе си и да възвиси събеседника си не напуска говорещия японец. Затова, според правилата на етикета, японецът е задължен винаги и на всички да благодари и да се извинява. Изразите и степените за извинение в японския език също са много. Сред тях най-разпространени са すみません su[m]imasen, ご免なさい go-men nasai 失礼します shitsurei shimas[u] お許しください o-yurushi kudasai, 申し訳ありません mōshiwake arimasen и др. Всички те имат значение на ‘извинете, простете’. Като отговор на извинение може да се използва どういたしまして dō itashimashite ‘няма нищо’. Като правило, употребата на изразите за извинение не зависи от положението на събеседника. Където и да отидете, първото, което трябва да кажете, е ご免ください go-men kudasai. Отговорът трябва да бъде いらっしゃいませ irasshaimase ‘добре дошли’.
Ако желаете да попитате някого, трябва първо да се извините с думите: すみませんが、ちょっとお願いがございます Su[m]imasen, chotto o-negai-ga gozaimas[u] ‘Извинете, бих желал да се обърна към Вас с молба’.
Ако трябва да минете преди някого, то задължително трябва да се използва изразът お先に失礼します o-saki-ni shitsurei shimas[u] ‘извинете, че минавам пред Вас’. Същият израз се използва и когато сте на гости и желаете да си тръгнете по-рано от другите. Ако искате да помолите някого или да го откъснете от работата му в своя полза, обикновено трябва да кажете ご面倒を掛けてすみません go-mendō-o kakete sumimasen ‘извинете, че ви безпокоя’ или 面倒でしょうが、よろすくお願いいたします Mendō deshō ga, yoroshiku o-negai itashimas[u] ‘извинете, че Ви създавам затруднения, бих желал да Ви запитам нещо’.
5. При пристигане и заминаване
Японецът не идва и не заминава мълчейки. Това се смята за неприлично. Дори на работното място, ако излизате по работа, трябва задължително да кажете на висшестоящия 言って参ります itte mairimas[u] ‘с Ваше разрешение тръгвам’. Висшестоящият трябва да отговори с 行って[い]らっしゃいませ itte [i]rasshaimase, което съответства на руското (и бг., бел. А.Г.) ‘успех, късмет’. Ако разговорът се провежда у дома, обикновено се казва 行ってきます ‘тръгвам’. При връщане се казва 只今 tadaima (по-често се изписва с кана: ただいま, бел. А.Г.) ‘ето ме и мен’ (няма [точно] съответстващ руски (и бг., бел. А.Г.) еквивалент, възможни са и други варианти на превод (напр. ‘дойдох си!’, бел. А.Г.). Като напътствие при излизане, домашните ще кажат: 行って[い]らっしゃい itte [i]rasshai ‘успех, късмет’. При връщане както на работното място, така и у дома, ще ви кажат: お帰りなさい o-kaeri nasai ‘добре дошъл’.
В Япония, където и да пристигнете – във фирма, банка, учреждение или търговско предприятие, задължително ще ви приветстват с израза いらっしゃいませ irasshaimase ‘добре дошли’. Вие трябва да направите лек поклон и да кажете すみません su[m]imasen, ご免なさい go-men nasai ‘извинете’ или お邪魔いたします o-jama itashimas[u] ‘за малко ще Ви отвлека’.
Ако гостът е в дома вече достатъчно време, при удобен случай трябва да каже: 色々とお世話になりました。そろそろ失礼させていただきたいと思います Iroiro-to o-sewa-ni narimashita. Sorosoro shitsurei sasete itadakitai to omoimas[u] ‘Много Ви благодаря за всичко. Разрешете да се оттегля’, 遅くまでお邪魔しました Osoku-made o-jama shimashita ‘Твърде дълго Ви задържах’.
Ако трябва спешно да посетите висшестоящо лице, трябва да се обърнете за разрешение с думите: これからお邪魔に上がってもよろしいですか Kore-kara o-jama-ni agate-mo yoroshii des[u] ka ‘Моля, разрешете да дойда при Вас’.
6. Телефонен етикет
Японците смятат, че разговорът по телефона е визитната картичка на фирмата, учреждението, търговското предприятие и дори на семейството или дома, в който живеете. Смята се, че от телефонния разговор зависи много в търговски и други преговори. Ако при личен разговор някаква част от проявите на учтивост могат да бъдат поети от поклон, усмивка, жест и т.н., то при телефонен разговор изключително значение придобива самият речеви етикет.
Съгласно етикета, преди да помолите да повикат някого на телефона, трябва да поздравите или да се извините с думи от вида: 恐れ入りますが osoreirimas[u] ga ‘разрешете да Ви обезпокоя’, 申し訳ございませんが mōshiwake gozaimasen ‘моля за извинение’, きょうしくでございます kyōshiku de gozaimas[u] ‘неловко ми е да...’, ご面倒でしょうが go-mendō deshō ga ‘простете, че Ви безпокоя’.
Ако по някаква причина е бил избран погрешен телефонен номер и сте попаднали не където трябва, трябва да се извините първи с думите 掛け違いましてすみません kakechigaimashite su[m]imasen ‘извинете, сбъркал(а) съм номера’.
Ако са извикали на телефона не този човек, за когото сте помолили, трябва да се извините вие с думите 失礼しました shitsurei shimashita или どうもすみません dōmo su[m]imasen ‘извинете’. При последващо позвъняване не е нужно изяснявате нищо, а само вежливо да кажете на този, който е вдигнал: 恐れ入りますが、総務課の吉田さんにお掛けしたのですが Osoreirimas[u] ga, sōmuka-no Yoshida-san-ni o-kakeshita n[o] des[u] ga ‘Неудобно ми е, че Ви безпокоя, звънях на господин Йошида от общия отдел’.
В службата телефон е нужен всекиму, затова трябва да се подготвите за всякакъв разговор. Желателно е да говорите ясно, разбрано и спокойно. Трябва да обръщате особено внимание на собствените имена и специално на числата. Изреченията трябва да са кратки.
За да са уверени и двамата събеседници, че се разбират един друг, разговорът и от двете страни трябва да бъде придружен от утвърждения от вида はい hai ‘да’, そうですね sō des[u] ne ‘да, така’, ええ ē ‘да’, なるほど naru hodo ‘разбира се’ и т.н. В случай, че не е така (със съществено значение), трябва задължително да се каже いいえ、違います iie, chigaimas[u] ‘не, не е така’, иначе е възможно недоразумение.
Ако на работното място разговаряте с някого и в това време звънне телефонът, не се смята за неучтиво да прекъснете водения разговор и да вдигнете слушалката. Все пак, на събеседника трябва да кажете ちょっと失礼します chotto shitsurei shimas[u] ‘моля да ме извините’. След завършване на разговора трябва да се извините още веднъж, например с думите すみませんでした su[m]imasen deshita.
Ако сте на работа и отговаряте на телефонно позвъняване, то трябва първо да кажете, напр. はい、三菱銀行でほざいます Hai, Mitsubishi-ginkō de gozaimas[u] ‘Банка Мицубиши, слушам Ви’. В домашен разговор не е нужна официалност и затова е достатъчно да се каже само はい hai ‘ало, да, слушам’. По желание може и да се представите, например с こちらは和田です Kochira-wa Wada des[u] ‘Разговаряте с Вада’.
Ако лицето, което търсят, в момента не е наблизо, то трябва да се каже: 吉田さんは只今席におりません。探して参りますから、暫くお待ちください Yoshida-san-wa tadaima seki-ni orimasen. Sagashite mairimas[u] kara, shibaraku o-machi-kudasai ‘Господин Йошида не е тук в момента, моля да изчакате за момент, ще отида да го потърся’. Ако търсенето продължи по-дълго, след две-три минути някой от колегите наоколо трябва да вземе слушалката и да каже: まだ探しておりますので、もう少しお待ちください Mada sagashite orimas[u] node, mō sukoshi o-machi-kudasai ‘Все още търсим, затова почакайте още малко’. Когато намерите човека, когото търсят по телефона, преди той да вземе слушалката, трябва вие да кажете: 大変お待たせいたしました。ただいま中山さんと変わります Taihen o-matase itashimashita. Tadaima Nakayama-san-to kawarimas[u] ‘Накарах Ви твърде дълго да чакате (дори да е било съвсем кратко, етикетът изисква да се каже така), предавам разговора на г-н Накаяма’. Ако са ви помолили да извикате на телефона някого, когото не можете да намерите, трябва учтиво да кажете (в никакъв случай не бива да затваряте телефона): 松田さんはどうしても見当たりません。ご用件がないでございましょうか。お差支えございませんでしたら伺わせていただきます Matsuda-san-wa dōshite-mo miatarimasen. Go-yōken-ga naide gozaimashō ka? O-sashitsukae gozaimasen deshitara ukagawasete itadakimas[u] ‘Не мога да намеря г-н Мацуда. По какъв въпрос го търсите? Ще разрешите ли да узная, ако нямате нещо против?’ (има се предвид, че поемате отговорността да му предадете). Възможен е друг вариант: 合憎いらっしゃらないようですので、変わりの者でよろしいでしょうか Ainiku irassharanai yō des[u] node, kawari-no mono-de yoroshii deshō ka? ‘За съжаление, човекът, с когото желаете да говори го няма в момента. Дали не би могъл някой друг да Ви помогне?’. След като молбата бъде предадена, трябва да кажете: よく分かりました。松田さんが帰りましたら、直ぐ伝えます Yoku wakarimashita. Matsuda-san-ga kaerimashitara, sugu tsutaemas[u] ‘Разбрах добре. Веднага, щом г-н Мацуда се върне, ще му предам всичко’. Ако търсеният отсъства, може да се възползвате и от следния учтив отговор: いまちょっと出ておりますが、もうそろそろ帰って参りますので、暫くお勝ちくださいませんか Ima chotto dete orimas[u] ga, mō sorosoro kaette mairimas[u] node, shibaraku o-kachi-kudasaimasen ka ‘Сега е излязъл за малко, скоро ще се върне, не бихте ли се обадили отново по-късно?’.
Ако ви е необходимо разрешение да използвате телефон (обществен или частен), трябва да кажете: 電話をちょっと拝借したいのですが Denwa-o haishaku shitai n[o] des[u] ga ‘Може ли да използвам телефона?’, 電話をお借りしてもよろしいですか Denwa-o o-kari shite-mo yoroshii des[u] ka? ‘Може ли да поговоря по телефона’ (по-малко учтиво).
При нужда да бъде повикан някой на телефона, обикновено се започва с думите もしもし moshi-moshi ‘ало’; следва представяне.
7. Подаръци
Японците обичат да подаряват подаръци. При среща с приятели и колеги, те се опитват да окажат внимание, най-често с помощта на някакъв малък подарък в знак на внимание и доброжелателно отношение. Всеки подарък в Япония се увива в хубава хартия, а понякога се и завързва с нещо красиво. Често се поставя надпис по какъв случай се поднася подаръкът. Например: お礼 o-rei в знак на благодарност, お見舞 o-mimai при посещение на болен или стар човек.
Японецът, дори когато поднася хубав подарък, трябва съгласно етикета да каже: まことに詰らないものですが Makoto-ni tsumaranai mono desu ga ‘Извинете за скромния подарък’, 本当に粗末のものですが、よろしければお使いください Hontō-ni somatsu-no mono desu ga, yoroshikereba o-tsukai-kudasai ‘Това е съвсем простичка вещ, но може да се окаже полезна за Вас’.
При получаване на подарък трябва да се отговори: ご結構なもの（ご濃いなもの）ありがとうございます Go-kekkō-na mono (go-koi-na mono) arigatō gozaimasu ‘Благодаря за прекрасния подарък. Ще го приема с удоволствие’. Друг вариант на благодарността за получен подарък: お土産まで頂いてすみません O-miyage-made itadaite su[m]imasen ‘Хиляди благодарности за подаръка’.
8. На масата
В Япония са утвърдени и безизключително се следват сложни правила за поведение на масата. Отличителна черта на японската трапеза е особено учтивото поведение. Основният принцип е: всичко се прави така, че на съседа да му е приятно, за него трябва да се грижим. Ако съседът по маса пръв подава блюдо, трябва да се извините и да кажете: お先に失礼します O-saki-ni shitsurei shimas[u] ‘Извинете, че се обслужвам първи’.
Ако имате нужда да ви подадат нещо от храната, например хляб, трябва да кажете на някого: パンを取っていただきませんか Pan-o totte itadakimasen ka? ‘Ще бъдете ли любезни да ми подадете малко хляб?’
За добър тон се смята да похвалите стопанката с думите: 美味しゅうございます Oishū gozaimasu ‘Много е вкусно’. Ако вече сте се нахранили достатъчно и не искате повече, може да кажете: もう一杯でございます Mō ippai de gozaimasu ‘Благодаря, вече съм сит’. Преди започване, трябва задължително да се каже 頂きます Itadakimas[u] ‘С удоволствие’ (има се предвид ‘Ще приема Вашето угощение’). След завършване трябва да се каже おご馳走さまでした O-go-chisō-sama deshita ‘Благодаря’ (това е израз за благодарност само във връзка с храна). Може да се добави 美味しく頂きました Oishiku itadakimashita ‘Благодаря, всичко беше много вкусно’.
9. Изразяване на съгласие
Основно средство за изразяване на съгласие в японския език е изразът はい hai ‘да, така е; слушам’, а също и глаголът 畏まる kashikomaru, Напр. 畏まりました kashikomarimashita ‘слушам и изпълнявам’. В Япония не е прието мълчаливо съгласие. Казвайки はい hai, човек сякаш изказва готовността си да извърши действието. Например, ако чуете името или фамилията си от висшестоящ, трябва да незабавно да се изправите и да кажете はい hai. В службата при приемане на телефонно позвъняване, трябва да вдигнете слушалката и да кажете, напр. はい、総務課です Hai, sōmuka des[u] ‘Общ отдел, добър ден’. Ако при вас са дошли клиенти на фирмата и сте се договорили за нещо, което вие обещавате да направите, трябва да кажете はい、畏まりました Hai, kashikomarimashita ‘Съгласни сме’ или はい、その通りでございます Hai, sono toori de gozaimas[u] ‘Точно така е, както казвате’. Нерядко はい hai се използва в израза はい、どうぞ Hai, dōzo ‘да, моля’. В женската реч обикновено се използва はいはい hai-hai ‘да, да; сега’, за да се изкаже готовност веднага да се окаже някаква услуга. Като съгласие се използва също така и そうですね sō des[u] ne ‘Да, така е’.
10. Други случаи
Ако желаете да обърнете нечие внимание върху себе си, можете да кажете на събеседника си 失礼いたします shitsurei itashimasu, 失礼ですが shitsurei des[u] ga ‘извинете, моля’. Известна фамилиарност има в израза ちょっとちょっと chotto-chotto. ちょっと chotto означава ‘малко, мъничко, за момент’, в този контекст – ‘ще Ви отвлека за малко; няма да Ви отнема много време; няма да Ви откъсна от Вашата работа’. Затова, когато някой иска да попита нещо, обикновено казва: ちょっとお尋ねいたしますが Chotto o-tazune itashimasu ga или ちょっとお伺いしたいのですが Chotto o-ukagai shitai n[o] des[u] ga ‘Бих желал да Ви запитам’. На тези молби се отговаря はい、どんなご用でしょうか Hai, donna go-yō deshō ka ‘Да, моля, по какъв въпрос идвате при мен?’.
В японския език е необходимо много внимателно отношение към различните видове отказ. Човекът, който ви е помолил за нещо, трябва да научи, че вече нещо сте направили, положили сте усилия, възможно е дори да сте се договорили за нещо, но заради някакви обстоятелства сега се налага да се откажете. Във връзка с това се използват изрази като 折角ですが sekkaku des[u] ga ‘любезно помолихте’, 都合に寄り tsugō-ni yori ‘заради обстоятелствата’, и нататък следва съжаление защо се налага отказ: 折角のお招きですが、お受けできないのが残念です sekkaku-no o-maneki des[u] ga, o-uke dekinai-no-ga zannen des[u] ‘Съжалявам, че не мога да приема Вашата толкова любезна покана’, 残念ですが、都合によって会議に出られません Zannen des[u] ga, tsugō-ni yotte kaigi-ni deraremasen ‘За съжаление обстоятелствата са такива, че не мога да дойда на събранието’.
При получаване или предаване на приятна информация освен традиционното お愛でとうございます o-medetō gozaimasu ‘сърдечни поздрави!’ се използват още こんな嬉しいことはありません Konna ureshii koto-wa arimasen ‘Няма по-хубаво от това’ или よかったですね Yokatta des[u] ne ‘чудесно!’.
6. Учтивост
Всяко приветствие в японския език има конкретно значение, определена обосновка и предполага съответстващата ситуация. Непознаване на тези условности понякога може да доведе до нежелано положение. Японците и до ден-днешен спазват установените от векове норми на вежливата реч и използват различни приветствия, без които е трудно да си представят разговор на произволна тема.
Разбира се, показаните по-горе видове приветствия са учтиви или много учтиви, а овладяването им е доста трудна задача. Понякога се казва, че в съвременна Япония вече не се говорело толкова учтиво. Всъщност, всичко зависи от възпитанието на човека и неговите познания. Каквото и да се казва, учтивостта в Япония е една от особеностите на речевия етикет, без която в японското общество не може да се мине. Вежливият човек в Япония бива посрещан много доброжелателно, а човекът, който познава етикета – два пъти по-доброжелателно. Затова по-долу ще приведем допълнителна информация относно речевия етикет, имаща отношение към учтивостта.
В съвременния японски език има най-сложна система за изграждане на учтива реч, която не бива да се смята само за фрази на изискана вежливост. Умението бързо и правилно да се използва такава реч е един от трудните аспекти при овладяване на японския език. Пълно овладяване на начините за „възвисяване на събеседника и принизяване на себе си“ се удава едва след дълга практика и постоянно общуване с японци. Само по едничкото умение да се употребяват вежливи речеви обрати, японецът лесно определя културното ниво на събеседника си.
Формите на учтивост (敬語 keigo) са езикови средства за изразяване на различни видове социални отношения между говорещия, събеседника и хората, за които става дума. Формите на речта са здраво свързани с обществената ситуация и позволяват да се предава многообразието от социални взаимоотношения, съществуващо в японското общество. Количеството езикови средства, способни да показват социалните различия, в японския език е много голямо и трудно се поддава на изброяване. Общото правило е, че вежливи форми се употребяват по отношение на чужди (външни), невежливи – на свои (вътрешни). Вежливостта никога не може да е насочена към себе си.
В японския език има не само лексикални, но и граматични форми за вежливост. Граматичната система от хонорифични форми се проявява при глагола, предикативното прилагателно и копулата. Богата е системата от форми и на повелителното наклонение.
Учтивата реч се формира чрез подбор на специални думи и изрази и особени морфологични форми. Има глаголи, които се употребяват само за първо лице. Други глаголи се употребяват само за второ лице. Ако вземем глагола 来る kuru ‘идвам’ в речниковата му форма, то за първо лице са възможни следните варианти: 来る kuru, 参る mairu; за второ лице: いらっしゃる irassharu, 来られる korareru, お出でになる o-ide-ni naru, お見えになる o-mie-ni naru***. Всички тези форми имат значение ‘идвам’. Смята се, че отрицателните и въпросителните форми на глагола са по-учтиви от утвърдителните. В разговор и при обръщение японецът изразява социалната си позиция. Това се прави с помощта на специални представки и наставки и определени думи, за което стана дума по-горе.
Съществуват и именни форми за вежливост. В този случай се използват специалните учтиви представки お o и ご go (и двете се изписват или с букви, или с един същи йероглиф: 御; префикс o се използва с изконно японски думи, а go – с канго, бел. А. Г.).
Така се оказва, че системата на хонорифичните форми обхваща практически всички основни граматични характеристики на японския език.
В основата на цялата система лежи противопоставяне на вежливи и невежливи граматични форми и думи.
Вежливите форми показват неутрално-вежливо, уважително, раболепно, принизено или скромно отношение на говорещия към друго лице. Невежливите форми показват грубо, високомерно или фамилиарно-дружеско отношение на говорещия към друго лице. Невежливите форми се използват и когато изобщо няма лице, към което да се изразява отношение или когато то е неизвестно (в научната литература, в авторския текст на художествено-литературно произведение, части от вестникарска информация (текстът в научнопопулярни издания обаче използва вежливи форми, тъй като лице, към което се изразява отношение, има: читателят, бел. А.Г.)).
В хонорифичната система на японския език наред с противопоставянето висшестоящ – низшестоящ, голямо значение има и признакът свой – чужд, свързан с включване или изключване на дадено лице в състава на някаква група, към която принадлежи говорещия. Това противопоставяне е много значимо за японското общество в много случаи. В зависимост от ситуацията, говорещият може да се чувства като част от различни групи – от семейството до държавата. Признакът свой – чужд като цяло се оказва дори по-значим от признака висшестоящ – низшестоящ. Например, към чуждите (този признак е относителен) се причислява всеки чужденец (外人 gaijin, бел. А. Г.) в Япония, независимо от възрастта и социалното му положение. Във всяка ситуация японецът разговаря с чужденец във вежливо-неутрален стил (форми на ます mas[u]). Чужденецът също говори в неутрално-вежлив стил. Ръководител на фирма в разговор с представители на друга фирма също разговаря в неутрално-вежлив стил, дори ако събеседникът има по-нисък ранг (той не е свой, а чужд). Форми без mas[u] се използват при твърде явна социална дистанция, например при разговор с деца или между много близки хора.
Да се говори вежливо за трето лице нерядко означава проявяване на известно невнимание към събеседника. Например, при разговор с клиент служител не може да говори твърде почтително дори за ръководителя си. Това би било неучтиво спрямо клиента, тъй като в случая той се явява чужд, а началникът – свой. (Това е резултат от разширяването на кръга на своите – при разговор с колега ръководителят се явява чужд и за него се използват уважителни форми; при разговор с човек извън фирмата обаче кръгът вече обхваща цялата фирма, т.е. ръководителят става свой и за него се използват вече скромни форми, бел. А.Г.) Заедно с това във връзка със запазените в Япония конфуциански представи за почит към старшите в японската традиция е запазен обичаят да се говори почтително, например, с бившия учител, независимо от собствения социален статус в даден момент.
Признакът свой – чужд е свързан и с официалността на ситуацията: колкото по-официална (по-формална) е ситуацията, толкова по-учтива е речта. С чужд рядко се разговаря в неофициална ситуация.
Забелязва се и стремеж някои хора да употребяват вежливи форми и тогава, когато може и без тях, за да подчертаят възпитанието си.
Има и свръхвежливи форми, които се използват в сферата на обслужването. Набива се на очи подчертаната вежливост на японските продавачи, касиери, служители от транспорта, банките и т.н., тъй като в Япония покупката на стоки, депозирането на пари в банка, пътуването в обществения транспорт и т.н. се разглежда като услуга от страна на клиента.
В съвременния японски език има четири вида вежливост:
- 丁寧語 teineigo: учтиви думи и граматични конструкции в неутрално-вежлив стил. Този тип учтивост се използва при обикновен достатъчно вежлив разговор. Граматични показатели на този стил са формите на ます mas[u], です des[u], а също и でございます de gozaimas[u]. Тук се отнасят и устойчивите граматични конструкции お......です o... des[u]: お出掛けですか O-dekake des[u] ka? ‘Излизате ли?’ и ご......です go... des[u]: ご立派な事ですね Go-rippa-na koto des[u] ne ‘великолепно!’ (за нещо, имащо отношение към вас). В този стил обикновено се разговаря с чужденец. Чужденците в разговор с японци също използват този стил, в който признаците висше- – низшестоящ и свой – чужд са най-слабо отразени. Все пак, този стил е достатъчно учтив и сферата му на разпространение е много голяма.
- 尊敬語 sonkeigo: учтиви думи и устойчиви граматични конструкции в по-учтив стил, отколкото неутрално-вежливия. Този стил се използва при разговор с по-възрастни, висшестоящи, клиенти и други уважавани хора. Целта на разговора в този стил е колкото може повече да се възвиси събеседника. Тук може да се отделят шест подтипа:
- конструкции от вида o-V2-ni naru (V2 – втора основа на глагола, бел. А.Г.): 何をおやりになるのですか Nani-o o-yari-ni naru n[o] des[u] ka? ‘Какво ще благоволите да направите?’ (много вежливо);
- използване на формите на страдателния залог: これを書かれるのですか Kore-o kakareru n[o] des[u] ka? ‘Бихте ли написали за това?’ (към висшестоящ);
- особено вежливи глаголи, които се употребяват само в този стил. Например: いらっしゃる irassharu ‘идвам’ (в неутрален стил това са глаголите 来る kuru ‘идвам’, 行く iku ‘отивам’, 居る iru ‘съм, съществувам, намирам се, имам’), 仰る ossharu (в неутрален стил 言う iu ‘говоря’), なさる nasaru (в неутрален стил する suru ‘правя’), 召し上がる meshiagaru (в неутрален стил 食べる taberu ‘ям’, 飲む nomu ‘пия’);
Бел. А.Г.: Особеният статут на глаголите いらっしゃる irassharu, 仰る ossharu, なさる nasaru, ござる gozaru (съответства на です des[u] в неутрално-вежлив стил и на だ da и である de aru ‘съм’ в невежлив) и 下さる kudasaru (съответства на くれる kureru ‘давам’) в системата на хонорифичните форми се подчертава и от особеното им формообразуване: masu-формата се образува от особена основа (いらっしゃいます irasshai-mas[u], срв. いらっしゃりたい irassharitai, което използва нормалната втора основа); повелителните форми なさい nasai, ください kudasai не само не се считат за грубо заповедни, а точно обратното – служат за образуване на любезни форми на подкана, пожелание и молба към второ лице на обикновените глаголи. Свръхвежливият императив いらっしゃいませ irasshaimase ‘добре дошъл’ се образува само от този глагол.
- устойчиви граматични конструкции: V-te irassharu (人をよく見ていらっしゃる ‘да съдя добре за хората’), V-te itadaku (よく失明していただきました Yoku shitsumei shite itadakimashita ‘Благоволихте да ни разясните всичко добре’). Възможни са варианти и с други вежливи глаголи;
- местоимения и съществителни, употребявани само в този стил: どの方 donokata ‘кой’, あの方 anokata ‘той, тя’, 旦那さま danna-sama ‘Вашият съпруг’, 奥さま oku-sama ‘Вашата съпруга’, お嬢さま o-jō-sama ‘Вашата дъщеря’;
- специални представки и наставки, изразяващи висока степен на вежливост: 先生のお家 sensei-no o-uchi ‘домът (или семейството) на учителя’, използва се вежливият префикс お o в думата 家 uchi, ie; 貴店 kiten ‘Вашият магазин’, използва се вежливият префикс 貴 ki в почтителен смисъл; 尊父 sonpu ‘Вашият уважаем баща’, с вежливият префикс 尊 son ‘почитаем, уважаем’, 木村さま Kimura-sama, суфиксът さま (様) sama е много учтив суфикс, присъединяван към собствени имена. Има и други учтиви и вежливи префикси и суфикси;
- 謙遜語 kensongo: думи и устойчиви граматични конструкции, използвани във вежлива реч, за да се възвиси събеседника и принизи персоната на говорещия, например на руски (и бг., бел. А.Г.) осмелявам се да запитам...:
- специални глаголи, които принизяват говорещия или подчертават неговата скромност (заедно с глаголи, които възвисяват събеседника, както беше показано по-горе). Такава е ситуацията в разговор между висше- и низшестоящ и говорещият се явява низшестоящ. Такива глаголи са, например: 頂く itadaklu 1. ‘С удоволствие приемам храната (съответства на неутралния глагол 食べる taberu ‘ям’, 2. ‘приемам с удоволствие’, съответства на неутралния глагол 受ける ukeru ‘приемам’); 伺う ukagau 1. ‘питам, посещавам’ (съответства на неутралните глаголи 尋ねる tazuneru и 聞く kiku); 参る mairu ‘идвам, отивам’ (само за себе си и за свои, съответства на неутралните глаголи 行く iku и 来る kuru);
- устойчиви граматични конструкции: o-V2 itasu (когато говорещият прави нещо в полза на висшестоящ), напр. お知らせいたします o-shirase itashimas[u] ‘Осмелявам се да доложа/съобщя’; o+V2 mōshiageru: お願い申し上げます o-negai mōshiagemas[u] ‘Моля Ви за снизхождение’. Тук се отнасят и устойчивите граматични конструкции V-te morau/itadaku. Например, 一緒に行っていただきたいと思います Issho-ni itte itadakitai to omoimas[u] ‘Ще се осмеля да Ви помоля да отидем заедно’;
- Специални думи, подчертаващи своята и на своите скромност. В състава на тези думи, като правило, присъстват специални словообразувателни елементи, които по своето функционално назначение могат да бъдат приравнени към префиксите. Например, 小生 shōsei ‘аз’ (скромно за себе си), 拙宅 settaku ‘моят незаслужаващ внимание дом’, 拙稿 sekkō ‘моят скромен ръкопис’, 愚兄 gukei ‘недостойният ми брат (батко)’, 卑見 hiken ‘моето скромно мнение’ (за своето мнение). Словообразувателни елементи, функционално сходни с префикси, са 小 shō ‘малък, дребен, скромен, нищожен’, 拙 setsu ‘недостоен, скромен’, 愚 gu ‘глупав’, 卑 hi ‘презрян’. Подобни показатели служат за принизяване на всичко, което се съчетава с тях и се отнасят към групата на своето.
- 美化語 bikago. Трудно е да се намери еквивалентен превод на този лингвистичен термин (美化 bika ‘украсяване, разкрасяване, славословене’; 語 go ‘дума’, букв. ‘разкрасителни думи’, бел. А.Г.). Тези думи служат за подобряване, украсяване, идеализация на нещо. В японския език тази група думи се отнася към хонорифичните категории. Образуват се чрез прибавяне на префиксите お o и ご go към съществителни имена. Например, 蜜柑 mikan ‘мандарина’ и お蜜柑 o-mikan ‘мандаринка’, 花 hana ‘цвете’ и お花 o-hana ‘цветче’ (сходно с руските (и бг., бел. А.Г.) умалителни и ласкави имена, макар че приликата не е пълна); 食事 shokuji ‘храна’ и お食事 o-shokuji ‘храна’, но вторият вариант по-често звучи у жени. Наличието на такива варианти в езика е по-скоро дан на традицията. Бикаго преди всичко се използват във всекидневна обстановка, в бита, семейството, речта на жени и деца. В някои случаи те придобиват иронично значение, напр. 仕事 работа и вариантът お仕事 o-shigoto (срв. бг. бачкане, бел. А. Г.), 弁当 bentō ‘японска закуска’ и вариантът お弁当 o-bentō; 集まり atsumari ‘сбор, събиране’ и お集まり o-atsumari. Някои такива думи са загубили първоначалния си вариант и днес съществуват в езика само в бикаго вариант. Например, お腹 ohara ‘корем’, ご飯 gohan ‘ориз, храна’, お八 oyatsu ‘следобедна закуска’.
Според правилата на вежливостта японците не направляват хода на разговора и не се стараят да го поддържат. Не се стремят да господстват или да убеждават. Не произнасят дълги тиради или свободни изказвания, макар в компания с приятели и добри познати да разговарят охотно. За типичния японец не е характерна живост на речта, в разговора често се правят паузи. Японците проявяват голяма избирателност по отношение на събеседника, за тях е важна групата, към която той принадлежи, затова те се въздържат от разговор малко познати хора. Японците са достатъчно равнодушни дали в мнението им се вслушват или не, не винаги ще възразят на събеседника, дори ако той изказва противоположно мнение. Речта на японеца не е конкретна. Във всяко изказване има подтекст. Понякога целият смисъл на казаното може да се усети само в подтекста. Всичко това създава усещане за неопределеност на речта, а японската вежливост способства за това. Оттук и обилието от некатегорични форми на изказване.
Богатата синонимика на разговорния език позволява на японците да изграждат разговора по особен начин, дава възможност за тактично докосване до деликатни теми.
Неопределеността на японската реч особено силно се проявява в начините да се каже не. Японците крайно рядко използват категорично отрицание. Все пак, то е напълно уместно в кръга на роднините и близките приятели. На руското (и бг., бел. А.Г.) ‘не’ съответства японското いいえ iie, което се счита за много формално и категорично. Вместо いいえ iie се използват множество речеви обрати, които може да тълкуват и като да, и като не. Във връзка с това в речта се въвеждат „меки“ отрицания, напр. 考えて見ましょう kangaete mimashō ‘да помислим’, もう少しお待ちください ‘да почакаме малко’, ままですね ma-ma des[u] ne, そんなところですね sonna tokoro des[u] ne ‘нещо такова’. Всичко това се казва с цел да се избегне не, но все пак да се намекне, че най-вероятно отговорът ще е отрицателен. Понякога, за да избегнат категоричното いいえ iie, японците сменят темата и се позовават на лошо самочувствие и заетост. Друга форма на отказ е, когато японецът казва, че ще положи всички усилия и старания да изпълни дадена молба, но ако все пак резултатът е отрицателен, моли да бъде предварително извинен. В такъв случай те казват: さあ、どうでしょうか。やってきますが、できるかどうかですね Sā, dō deshō ka. Yatte kimas[u] ga, dekiru ka dōka des[u] ne. ‘Разбира се, аз се съмнявам, но ще опитам да направя всичко, но не гарантирам какво ще се получи’. Това е отказ, макар да изглежда като формално съгласие.
Още едно от най-важните правила на японския речеви етикет е стремежът в никакъв случай да не се разваля настроението на събеседника. Дори за най-неприятното съобщение трябва да се използват такива речеви средства, че да не се постави събеседникът в неловко положение. Разбира се, не става дума за нещастия, които от никого не зависят. Не трябва да се говори за свои и чужди болести, минали неудачи, неприлични или непристойни неща. В Япония винаги ще имат „едно наум“ за вас, ако се изказвате лошо за хората, дори за свои връстници, да не говорим за по-възрастни. Ако знаете нещо за някого, то по-добре да премълчите или да си дадете вид, че нищо не знаете. Това е проява на един от основните принципи на поведението у японците: в никакъв случай да не се намесват в чужди работи.
В Япония етикетът, включително речевият, се съблюдава особено стриктно в разните учреждения, фирми, в сферата на обслужване. Независимо какви отношения имате с даден човек, когато сте на работа трябва да се държите така, както трябва. Дори към близки приятели трябва да се обръщате официално в съответствие със статуса им.
Където и да отидете, ще ви посрещнат с 山田さん、お待ちいたしました Yamada-san, o-machi itashimasta ‘Очаквахме Ви, господин Ямада’ или いらっしゃいませ Irasshaimase ‘добре дошли’. Ако сте дошли заедно с някого или някой ви съпровожда, то по отношение на него се използва вежливото обръщение お連れさま o-tsure-sama. Ръководител или отговорно лице, което ви посреща, ще ви се представи, назовавайки първо длъжността, а после фамилията си. Например: 私が部長の桜井です Watashi ga buchō-no Sakurai des[u] ‘Аз началникът на отдела Сакураи’.Разбира се, заедно с всичко това се правят леки поклони.
Я японското общество, особено в официална обстановка, поведението и речевия етикет са достатъчно регламентирани, а от познаването им до голяма степен успехът или неуспехът на деловата част.
7. Статус на японската жена и нейният речеви етикет
До началото XX в. повечето японски жени са прекарвали цялото си време вкъщи. Само понякога са посещавали родственици или приятели. Сега тези ограничения са снети. Жените не само ходят на гости и приемат познати, но и активно участват в обществения живот на страната и работят във всички сфери на обществото. Такива жени в Япония се наричат キャリアウーマン kyaria ūman (английска заемка (career woman, бел. А.Г.)), т.е. жена, правеща кариера.
Все пак, независимо от формалното равенство на жените и мъжете, социалното неравенство на жените в Япония продължава да съществува на всички степени на обществената йерархия. Така, до ден днешен японските жени са дискриминирани и в политическия, и в обществения живот. Независимо от равенството на половете, в държавните учреждения, в офисите на частните фирми, в производствените предприятия и на други места жените са по-ниско платени. Както в обществото, така и семейството мъжът заема главно място. Японките изпитват трудности при излагане на идеи и възгледи. Това е свързано с традиционното женско възпитание. Характерно е например това, че в японските телевизионни предавания с характер на разговори (ток-шоу, бел. А.Г.), ролята на жената почти винаги се свежда до поддържане на мъжете, които водят разговора. Принизеното положение на жените става особено забележимо с възрастта. Това е свързано с това, че мъжете постепенно се придвижват по социалната стълбица, а жените, най-вече заради семейството и децата, сякаш остават в сянка. Японската преса като правило избягва да нарича омъжените жени по име и фамилия, а говори за тях като за съпругите на еди-кого си, например, 橋本婦人 Hashimoto-fujin ‘съпругата на г-н Хашимото’.
Независимо от всички трудности, свързани с преодоляване на традицията, в японското общество, особено сред младежта, расте броят на жените, които се стремят да се занимават не само със семейството, но и да работят. Увеличава се броят на жените, заемащи ръководни длъжности. Срещат се жени професори, управителки на фирми, политички, членки на парламента, изтъкнати деятелки в сферата на литературата, изкуството, журналистиката и т.н. Безусловно, тези изменения се отразяват и на речевото поведение на японските жени.
Правилата на речевото поведение при мъжете и жените в Япония се различават. Различията са свързани със съществуването на специфични мъжки и женски езикови единици. Преди всичко, това са речеви различия в сферата на разговорния език. Макар да са сформирани още през епохата на феодализма, те се оказват достатъчно устойчиви и днес не изчезват независимо в какъв дух е възпитана японката. Различията между мъжката и женската реч са толкова по-големи, колкото повече се различават социалните им роли.
За женската реч най-характерни са по-голямата вежливост в сравнение с мъжката, емоционалност, която понякога е в ущърб на информативността, а също и традиционната принизеност, присъща на японското общество.
Ще разгледаме основните особености на женската реч.
На фонетично ниво женската реч се отличава от мъжката по интонацията. За женската реч е характерна мекота на произношението, сдържаност, спокоен тон на разказа
Бел. А.Г.: За мъжката реч също така е характерно накъсването на речта. Мъжете поставят глотален стоп винаги, когато сричка започва на съгласна. В мъжката реч отделните фрази в изречението са ясно отделени. Обратно, при жените изцяло липсва глотален стоп: гласът се извива при прехода от една гласна към друга, фразите преливат една в друга. Като цяло мъжката реч звучи накъсано и сопнато, а женската – разлято и песенно.
Женската реч най-явно се отличава от мъжката в областта на граматиката и лексиката. На първо място трябва да се спомене системата на местоименията. Различията са при местоименията за първо и второ лице. При местоименията за трето лице особени разлики няма. Личното местоимение 私 wata[ku]shi ‘аз’ се употребява еднакво и от мъже, и от жени. Обаче съществуват мъжки и женски варианти. За мъжете това са 僕 boku (обикновено), 俺 ore (невежливо), 我 ware (остаряло, невежливо). За жените това са あたし atashi （леко фамилиарно) и あたくし atakushi (вежливо), わたし watashi (вежливо) (за разлика от неутралното официално 私 wata[ku]shi се изписва с хирагана, бел. А.Г.). При местоименията за второ лице きみ kimi е най-честото местоимение в мъжката реч, но е недопустимо за женската; お前 omae е грубо. あなた anata се среща у жените, но е възможно и у мъжете.
Сред граматичните различия най-силно се изявяват разликите в употребата на модално-експресивните частици, които се поставят в края на изречението. Тези частици придават на речта различни нюанси на молба, обръщение, потвърждение, а също така отразяват и емоциите на говорещия. Преводът им е възможен само в зависимост от контекста. Към мъжките частици се отнасят ぞ zo, ぜ ze, な na, や ya (груби). Към женските се отнасят あら ara (нерядко подчертава учудване от нещо), わ wa (преимуществено употребявана в женската реч), имаща сходна употреба с ね ne, частица, използвана както в женската, така и в мъжката реч. В женската реч често се използва частицата の no. Например: あらの、あした来るの Ara no, ashita kuru no? ‘Ама няма ли да дойде утре?’. Тук частицата の no изразява и въпрос, и учудване, а あら ara подчертава учудването. Частицата かしら kashira изразява и учудване и недоумение: 分からないのかしら Wakaranai no kashira? ‘Нима не разбира?!’. Частицата まあ mā, а често и あら ara, за разлика от предходните модално-експресивни частици, се поставят в началото на изречението: まあ、これは高くてお金がありません Mā, kore-ga takakute okane-ga arimasen ‘мдаа (с интонация на озадаченост), това е скъпо, няма да имам пари’. Понякога частиците имат различно значение: частицата よ yo в мъжката реч е невежлива, но достатъчно вежлива в женската.
Други граматични различия се проявяват в употребата на всички форми на вежливост. Жените използват най-вежливите изрази, съществуващи в японския език. Така наречените свръхвежливи форми се употребяват свободно само от жени, при мъжете ги използват само работниците в сферата на обслужването по време на изпълнение на задълженията си.
Някои думи, особено привични за жените, в женската разновидност на езика изобщо не съществуват без вежливите представки お o или ご go: お蕎麦 o-soba ‘юфка от елдено брашно’, お冷 o-hiya ‘студена вода’, (お湯 o-yu ‘топла вода’, бел. А.Г.), お茶 o-cha ‘чай’, お腹 o-naka ‘корем’. Тази лексика като правило е свързана с домашния живот, храненето, общуването с децата и др.
Още една особеност на женската реч е, че понякога граматическите показатели, особено падежните и копулата, се изпускат.
Японските жени обръщат основно внимание на интонацията и модално-експресивните частици, затова речта на много жени е лексикално бедна. Може да се каже, че ако мъжката реч е денотативна, то женската е конотативна.
За илюстрация на различията между мъжката и женската реч ще вземем едно изречение, което на руски (и бг., бел. А.Г.) се превежда еднакво: Гладен (гладна) съм, искам да хапна нещо вкусно.
Мъжки вариант: 俺、腹減ったな。何か旨い物喰いたいな Ore, hara hetta na. Nanika umai mono kuitai na;
Женски вариант: あたし、お腹空いたわ。何か美味しい物食べたいわ Atashi, o-naka suita wa. Nanika oishii mono tabetai wa.
Ще анализираме двата варианта:
- 俺 ore ‘аз’ (за мъже) — あたし atashi ‘аз’ (за жени);
- 腹 hara ‘корем’ (употребява се предимно в мъжката реч) — お腹 o-naka ‘корем’ (употребява се предимно в женската реч, макар че не е изключено и в мъжката);
- 減る heru
‘гладен съм’, от устойчивото словосъчетание 腹が減る hara-ga heru ‘гладен съм’ — 空く suku
‘гладен съм’, от устойчивото словосъчетание お腹が空く o-naka-ga suku ‘гладен съм’, употребява се предимно в женската реч;
- 旨い umai
‘вкусен’, употребява се предимно в мъжката реч, а 美味しい oishii ‘вкусен’ – и в мъжката, и в женската;
- 喰う kuu ‘ям’ – само в мъжката реч, счита се за груб глагол, жените не го употребяват; 食べる taberu ‘храня се’ е глагол във вежливо-неутрален стил, използва се и от мъже, и от жени;
- な na - модално-експресивна частица в грубата мъжка реч — わ wa - модално-експресивна частица в женската реч.
|