Андрей Газибаров

Жестоки филми има много, но никой не създава такова усещане за страдание, както този.

 

Във всичките пет епизода дотук джедаите са представени като идеалисти, като пазители на мира и справедливостта, като гаранти на доброто и демокрацията. Но дали наистина е така?

 

 

Рицарят-джедай получава нареждане от Съвета и го изпълнява. Въпросът защо не е разрешен. Съчувствието към другаря не е разрешено. В самото начало на Епизод III боен другар на Анакин и Оби-Ўан е нападнат от дроидите-лешояди. Анакин иска да му помогне. Оби-Уан: Остави го, Анакин. Изпълнявай мисията. Бойният другар загива.

Истинският проблем във Вселената е, че никой никому не помага. Това са думи на 9-годишния Анакин, бъдещата еманация на злото в Империята.

 

Но Съветът на джедаите не помага на малкия Анакин. Куай-Гон откупва детето-роб заради мощта на Силата у него.

 

Орденът на джедаите е Бене Гесерит в света на Лукас. С разликата, че Бене Генесит не си играе с лицемерни фразеологии на тема добро-зло.

 

Като че ли джедаят трябва да е безчувствен, за да е истински и добър джедай.

 

Страхът е пътят към Тъмната страна. Страхът води до гняв. Гневът води до омраза. Омразата води до страдание. Усещам премного страх у теб.

 

 

 

Анакин е всичко друго освен безчувствен. И обича.

 

Изнурителни тренировки, изтощителни мисии и… никакво място в Галактиката, където да бъде себе си, да се отпусне, да бъде щастлив. Независимо колко добър и могъщ е рицарят-джедай Анакин, човекът Анакин е дълбоко нещастен. Единствените моменти, в които се чувства щастлив, са моментите с Падме. Но дори те са забранени. Любовта им е забранена. Плодът в утробата ѝ е забранен.

 

Не страхът и гневът водят до Тъмната страна.

А нещастието.

 

Единственият в този момент, който му протяга ръка за помощ, който му дава надежда, който му казва нещо различно от забрави, е Императорът. И Анакин приема. Нищо че тази ръка е Тъмната страна.

 

В Епизод IV е просто сянка.

В Епизод VI го виждаме отново да страда – този път заради сина си.

 

Сценарият, според който Дарѳ Вейдър е баща на Люк, е пазен дълбоко в тайна. Не го е знаел дори Дейвид Прауз, човекът във вейдъровата маска. По време на снимките, Вейдър казва на Люк: Оби-Ўан уби баща ти.

Който е видял Епизод III, знае че това е истината.

 

Не Дарѳ Вейдър погубва Анакин Скайўокър. Оби-Ўан Кеноби създава Дарѳ Вейдър, погубвайки Анакин.

 

Дуелът между двамата на Мустафар е неизбежен. Но не и краят му.

 

Анакин е победен. Осакатеното му тяло гори в пламъците на лавата. Оби-Ўан прибира меча му и си тръгва. Последните му думи са: Аз те обичах. Минало свършено време.

Ако в този момент учителят беше подал ръка на своя ученик, ако беше проявил съчувствие към страданията на човека Анакин, Епизод IV можеше да изглежда коренно различно.

Но Оби-Ўан просто прави това, което трябва. И си отива.

 

От физическата смърт го спасява Палпатин.

За да го обрече на вегетация в маската на Дарѳ Вейдър.

Излекувано ли е тялото му в тази маска?

Не. Костюмът му е животоподдържаща система.

И през 25-те години между Епизод III и Епизод VI – както между създаването на филмите, така и в сагата – той живее в болка. Най-накрая тя успява да го направи безчувствен.

Но не напълно.

Защото в Епизод V среща и разпознава сина си.

© Андрей Газибаров, 2005