| UD2 |
| Прекъсване за невалидна инструкция |
| Обща форма: |
UD2 |
| |
| Форма |
КОП |
CPUID |
I8086 |
I80386 |
I80486 |
| 16 |
32 |
64 |
Alt |
|
I8086 |
I80386 |
I80486 |
| UD2 |
0F 0B |
0F 0B |
0F 0B |
ED |
|
|
* |
* |
|
| Действие |
#UD |
| |
Инструкция UD2 предизвиква изключение #UD. Това не е програмно прекъсване и не се подчинява на същите правила като инструкция INT (в частност, UD2 с код 0F 0B не е чувствителна към IOPL, а прекъсването не може да бъде пренасочено в режим V86 както при инструкция INT 6 с код CD 06).
Кодът на операция 0F 0B е изрично запазен от Intel за тази цел.
|
| Флагове |
| PE |
VM |
NT |
IOPL |
OF |
DF |
IF |
TF |
SF |
ZF |
AF |
PF |
CF |
| |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| CPU |
| 8086 |
186 |
V20 |
286 |
386 |
486 |
P |
P-P |
P-II |
MMX |
SSE |
3D! |
E64 |
| |
|
|
• |
• |
• |
• |
• |
• |
|
|
|
• |
Инструкция UD2 е документирана от Intel едва за фамилия P6. При предишните процесори #UD се генерира, тъй като това е бил недефиниран опкод. Разликата с 286, 386 и 486 е в гаранцията на Intel, че в бъдещи процесори тази инструкция няма да бъде променена.
|
| Изключения | #UD |
