Андрей Газибаров във въпроси и отговори

Андрей Газибаров във въпроси и отговори

Казвам се Андрей Газибаров.
Роден съм на 14 октомври 1974 г.,
което значи че съм..., хм, да, времето има свойството да тече.
Живея със семейството си в Дупница.
Имам и сестра. Сега тя живее в Канада и наскоро стана канадка.
Работя като програмист
Завършил съм Техническия университет в София със специалност Автоматика и системотехника
Карам Судзуки Суифт.
Чудесна количка, малка като всички японки. И си е съвсем моя!
Ако някой се интересува: хетеросексуален съм.
Женен съм и имам двама чудесни синове
Служих в пожарната.
Осем месеца бях дежурен на един телефон, който през половината време не работѝ.
Ходил съм и на един горски пожар – на баирите при Кокаляне
Имам различни интереси: музика, книги, лингвистика, спорт...
Спорт: тренирах някога състезателни танци. До състезания така и не стигнах.
Харесвам футбол, но следя само националния отбор. Клубният футбол не ми импонира и не ми е интересен. Може би, защото в БГ клубният футбол е на изключително ниско ниво
Сумото ми харесва много
Не понасям Формула 1. Неколцина тъпаци обикалят като изоглавени с 250 km/h. Какво интересно има в това? Друго си е ралито
Музика: тъпо е да се каже, че харесвам хубава музика. По-лесно е да кажа какво не харесвам: хеви-метъл, черна музика, рап & хип-хоп, чалга
Разбира се, имам любими певци: The Beatles, Elvis. Харесвам музиката на 60-те и 70-те...
Мадона – ненадмината е! Каквото щат да казват, не можеш се задържа почти 30 години на върха, ако не си от най-висока класа.
Queen бяха прекрасни (царство му небесно на Фреди!).
Хулио Иглесиас, разбира се! Особено, когато пее на кастилски.
Но България над всичко!: И преди: Емил Димитров, Лили Иванова, Михаил Белчев (Колко тъжно-оптимистично звучи Младостта си отива!), Мая Нешкова – и сега: Атлас със и без Дони, Коцето, Д-2, Антибиотика, БТР, Графа.
 
Напоследък обаче почти не слушам западна музика. Открих ритмите на Балканите (ах, Горане Брегович!), на Южна Америка, на Близкия и Далечния Изток.
Българските Стари градски песни (Целувката на Ана и Продават се, мамо, черните манастири са ми любими!) са просто наслада за душата.
Македонският фолклор е неизчерпаем извор, а Илия Луков, Володя Стоянов и Слави Трифонов – прекрасни
Чалга ли? Ами има чалга и чалга. Едно е на теслата дръжката, а съвсем друго – песните на Глория, Софи Маринова, Сашо Роман, Бойка Дангова, Руслан Мъйнов. Азис доста прекалява с демонстрацията на сексуалността си, но старите му песни също са добри. Някои казват: няма нищо оригинално в българския поп-фолк. И така да е. Мелодията е турска или арабска или гръцка или сръбска. Но кой не е чувал хитовете на Таркан Hepsi senin mi, Şıkıdım, Kuzu Kuzu освен в турския оригинал, още на английски и испански? Текстът е български, а̀ко и да е преведен, интерпретацията също е българска.
Който живee в София, Пловдив, Благоевград или Бургас, не може да не е виждал една интересна групичка музиканти. Sin Fronteras. Перуанци. Индианци и метиси. Свирят музиката на съвременните инки – вълшебна смес от безвокалната музика на древните инки и горещия ритъм на Кастилия.
 
Класическата музика винаги е била и си остава... класика. Бетовен и Хайдн никога няма да бъдат надминати. Моцарт е най-великият композитор на всички времена. Майсторите на операта Верди и Пучини имат по нещо за всеки – и националноосвободителен пламък (Ернани, Атила, Битката при Леняно), и революция (Тоска), и приказка (Турандот), и заразителен смях (Фалстаф), и трагедия (Риголето, Травиата, Отело), и саможертва (Аида), и отмъщение (Трубадур), и... просто любов.
 
Естествено, пропускам много неща. Например, руската естрада: Алла Пугачова, Тату, Руските емигрантски песни, Сергей Дьомин. Арабската музика: група Алабина и Ищар сама, Хеб Халед, Фадл Шакер. Тюркска музика: Таркан, песните на Емин Сабит-оглъ в изпълнение на Зейнеб Ханларова. Китай – Тереза Тенг.
Книги. За съжаление напоследък не ми остава много време за четене. И все пак:
Елин Пелин (А бре, Пижо, о̀ди по-право по пато, да се не халосаш у некое блато! Бе я право о̀дим, ама друмо крѝви. Некой да ни види, че ни стори диви).
Робърт Шекли (Виждам мъж на стол, а столът го е захапал за крака)
Айзък Азимов (Роботите имат логика, не разум)
Франк Хърбърт (Планове, в които се вписват други планове, а в тях се вписват други планове; Дюна е книгата на всички времена)
Кир Буличов (Метеоролозите бяха общали да дадат дъжд следобед, но както винаги малко сгрешиха и техният дъжд се изля още през нощта, обичам Алиса, Селезньова е истинската Алиса, а не онази, измислената, Луис Кароловата!)
Любен Дилов (не, не Пътят на Икар. Тежестта на скафандъра! И Моят странен приятел астрономът)
Карл Май (Поразяващата ръка-Кара бен Немзи, Хаджи Халеф, Винету)
Джери Даръл (Моето семейство и други животни, Птици, животни и роднини, Хванете ми колобус).
Моя скромност, разбира се. Далеч съм от мисълта да се смятам за писател и преводач, но все пак съм написал и превел това-онова. Можете да го видите тук
Лингвистика. Езикът е най-чудното творение на човека. Удивително прост и в същото време удивително сложен. За езика кръв се е ляла. Днес на Земята има удивително разнообразие от езици.
Аз съм изечар. Това означава, че обичам да измислям езици. Едва ли мога да измисля нещо, което не съществува някъде по Земята, но все пак. Един изек отразява моята собствена фантазия, съчетава различни характеристики, срещани тук-там. Това е просто хоби. Някои събират марки. Други – любовници. Аз измислям езици и с това се забавлявам. Далеч съм от майстори като Пабло Давид Флорес или Майк Розенфелд и не смея дори да се сравнявам с класика Дж. Р. Р. Толкин, но какво от това. Не гоня рекорди, и никому не се отчитам.
Моите езици са:
Чжингайски. Езикът на Чжингайската империя. Тя обхваща цялата звездна система на Трите Звезди – три звезди, една черна дупка, 25 планети, един квадрилион население в най-добрите времена. След падането на старата икономическа империя, властта е взета от един Император, чиито наследници управляват и до ден днешен почти обезлюдената Система на Трите звезди. Богат номинативен полисинтетичен език, използващ максимално принципите на аглутинация и инкорпорация.
Пфиклеш. Древен език, в далечното минало говорен от съседен на чжингаите народ. Останал без следа. Като всеки примитивен език е с беден речник. С аналитичен синтез и изцяло вътрешна флексия за изразяване на ергативни синтактични отношения.
Може-би-бг. Тѐ такъв език щяхме да говорим тук и сега, ако езикът на Аспаруховите българи не беше тласнал езика на славяните в границите на държавата им към аналитизъм.
Балтас. Хипотетичен балтославянски език.
КоСКРИПТ и КоПРО. Това изобщо не е човешки език, а компютърен. КоПРО е виртуален изчислителен процесор. КоСКРИПТ е език от високо ниво за писане на програми за КоПРО. И както е казал някой: разбери какво ти харесва да правиш и намери някой да ти плаща за това, така и аз: системата КоПРО/КоСКРИПТ се превърна в моя дипломна работа.