Алисините милион приключения

— Всичко е наред!

На пръв поглед, нищо особено.

Но нормалният живот на станцията веднага се наруши.

Джавад, който хранеше маймуните, изтръгна банана от ръката на питекантропа Херакъл и го изяде заедно с обелката.

Аркаша Сапожков разсипа семената на моменталния грах, те веднага порастнаха и след десет секунди стъблата обвиха Аркаша както змиите древногръцкия герой Лаокоон.

Маша Бяла, която яздеше делфина Гришка из басейна, падна във водата и делфините трябваше да се гмурнат след нея, да я търсят по дъното и да я изтикат с носове на повърхността.

А Павел Гераскин, който седеше в лабораторията и създаваше гигантско водно конче, бутна на пода електронния микроскоп и разбърка гените, които от сутринта сортираше по размери.

Младите биолози обкръжиха Алиса и един през друг заразпитваха:

— Нима ни разрешиха?

— Кога летим?

— Какво ще вземем със себе си?

— Кога ще се върнем?

— Спокойно, колеги! – каза Алиса. – Ще обясня всичко поред. Разрешиха ни да отлетим на планетата Пенелопа. За цялата ваканция. Ще живеем в джунглите, ще събираме растения и животни за нашия музей, и ако ни провърви, ще правим открития. И още ще се къпем, печем и тъй нататък. Ясно?

— Ясно!

— Излитаме вдругиден. Първо до Плутон, а после със звездния лайнер до самата Пенелопа. Нищо излишно няма да вземаме. Татко е уговорил да ни дадат всичко, което ще ни е нужно.

— А от възрастните кой идва с нас?

— За щастие, никой. Но на Пенелопа ще ни посрещне една таткова позната и ще пътува с нас в джунглата.

— Жалко, – каза Пашка. – Обичам свободата.

— Не обръщайте внимание, – каза сериозната Машенка Бяла. – Познавате майка на Пашка. Може и изобщо да не го пусне.

— Аз се ползвам със самостоятелност, – възрази Пашка. – В разумни граници.

На питекантропа Херакъл му омръзна да чака да се сетят за него, подръпна Джавад за ръкава и каза:

— Ба-нан.

Херакъл вече половин година го учеха да говори, но той не желаеше да произнася нищо друго, освен думи за храни.

— Ще си взема папките за хербарии, – каза Аркаша. – Техните на Пенелопа вероятно ще са по-лоши.

— Аз ще си взема батискафа, – каза Маша.

— Аз, – заяви Пашка, – считам за нужно да се въоръжа. В джунглата може да е опасно.

— Ако беше опасно нямаше да ни пуснат, – каза Алиса.

Пашка не се съгласи:

— С лъв няма да се справиш с голи ръце.

— Не го слушайте, – каза Маша. – Въобще не разбирам как такъв човек може да се занимава с биология. Дай му да замине в миналото и да се сражава с Юлий Цезар.

— Надявай се! – възрази Пашка, – В наше време има достатъчно опасности в открития Космос. Сами ще дотичате с викове: „Спаси ни, Пашенка!“

— Само го вижте! – каза Маша. – Рицар!

Пашка се беше зачервил, русите му коси трепереха, очите му блестяха. Той скочи към Джавад, откъсна банан от грозда, който той държеше в ръце, и се прицели с банана в делфина Гришка, който изгарян от любопитство се беше измъкнал от басейна.

— Горе лапите, чудовище! – викна Пашка. – Смелият рицар сър Ланселот те приканва на двубой!