Алисините милион приключения

Преди двайсет години космическият кораб „Малката мечка“ под командването на Полугъско Земфирски летял към своята родна Пилагея и изведнъж около известната звезда Касандра открил планета, която никой по-рано не бил виждал, àко и по този път да минаваха хиляди кораби. Разбира се, Полугъско Земфирски заповядал да се припланетят. На планетата имало зелени гори, белоснежни планини, сини океани. Над поляните летели пеперуди и птици с дълги опашки, нагънати, раздвоени, разтроени и даже разчетворени. По дърветата подскачали сини, зелени и оранжеви катерички, а в тревата – златни щурчета.

През прохладните нощи водата в рекичките била топла, а в жега ставала прохладна. Всички плодове по дърветата били зрели, дъжд валял само встрани от хората, а вятър духал само слаб до умерен.

Полугъско Земфирски прекарал на планетата два месеца, всеки ден се къпел в прозрачните рекички, карал ски по снежните планини, печал се и напълнял трийсет килограма, но не открил нито един човек, нито един хищник и дори нито един комар. Накрая Полугъско Земфирски с мъка събрал по горите и поляните екажа на своя кораб и едва ги уговорил да се приберат в къщи.

С въздишки и стенания напускали космонавтите гостоприемната планета.

— Чакай ни, – повтаряли те, сякаш се бояли, че планетата ще излезе от орбита и ще се понесе към другия край на Галактиката. – Чакай ни, както Пенелопа древногръцкия пътешественик Одисей. – И те нарекли планетата Пенелопа.

Когато Полугъско разказал на Пилагея за новооткритата планета, отначало не му повярвали. Тогава смелият капитан се съблякъл по бермуди и всички видели с какъв приказен бронзов загар е покрито мускулестото му тяло.

— Къде бих могъл така да почернея, ако едва вчера съм се върнал от продължителна космическа командировка?

Тогава всички повярвали в съществуването на планетата Пенелопа.

Към Пенелопа полетели няколко експедиции. Възторженият разказ на Полугъско Земфирски напълно се потвърдил, и било решено да направят Пенелопа туристическа планета.

Но Пенелопа има един недостатък. Тя лежи встрани от другите звездни системи. Далеч не всеки ще долети дотук: докато дойдеш и върнеш, и цялата ти отпуска ще мине. Затова в построеното туристическо градче повечето хотели пустеят, само роботи-чистачи се движат из коридорите, бършат прах по масите и сменят чаршафите в стаите.

Специалната комисия, която замислила и планирала градчето, столицата на туристическа Пенелопа, дълго решава как да го нарече. Някой предложил името да се състои от първите букви на планетите, които са го строили. Получило се: ЗПППКРСТФКУГ. Това означавало: Земя, Плутон, Пилагея, Попокатепетъл и т.н. Опитайте се да го произнесете, и то бързо. Имало и друг вариант: да се вземат първите срички от имената на планетите. Получило се: Земпокерасотрфукауггр. Разбира се, тази дума се произнася по-лесно от предишната. Ама все пак... А как да се направи така, че никой да бъде обиден? Тогава наредили на електронния мозък да каже първата попаднала му красива дума на който и да е от галактическите езици. Машината казала: ЖАНГЛИ, което на пилагейски означава Светъл вятър, духащ от високите планини.

Името се харесало на всички. Дали го на художниците и поетите, за да оповестят по Галактиката, къде е най-хубаво за почивка. След два дни художниците и поетите донесли своите произведения. Първият художник показал картина на бъдещия град, заобиколен с гори и езера, а поетът прочел надписа под картината:

— Как така? – раздал се възмутен глас. – Градът се казва Жангли!

— Няма страшно, – отвърнал поетът. – Града още го няма. Опитайте да съчините рима за думата Жангли. Не се получава, нали. Затова пък, чуйте как красиво звучи: Жанглѝтай, Жанглѝтай, бързо тук долитай.

— А защо пък да не наречем града Жанглитай? – попитал един делегат от планетата Фукрук. Нека бъде: Жанглитай, Жанглитай, бързо тук долитай.

Останалите членове на комисията се съгласили и извикали втория поет и втория художник.

Художникът разгърнал изумително платно. На него бил изобразен обемен движещ се музикален карнавал. Раздали се аплодисменти, и всички се обърнали към поета в очакване на неговите стихове. Той прочел:

— Как така! – удивила се комисията. – Нали градът се нарича Жанглитай! Е, в краен случай Жангли.

— А как да римувам Жангли с думата карнавал? – зачудил се поетът. – Пък и града още го няма, не е важно как ще се нарича.

— Ще трябва да потърсите рима, – казал фукручанинът. – Градът вече си има име.

— Ах, така ли? – възкликнал художникът. – Прибирам си картината обратно, стиховете мен ме устройват напълно.

— Хайде да отложим окончателното си решение до следващия художник, – казал Иван Тристанович Сингх, делегат от Земята.

Влязъл третият художник. Неговата картина изумявала със своите ярки и дори необикновени цветове. Не е важно какво било изобразено на нея, то било много привлекателно.

— Невероятно! – чули се гласове. – Всеки, който види тази картина, ще се устреми към Жангли... – и всички замълчали с опасение, защото не знаел какво ще прочете третият поет. А той прочел:

— И това ли е името на града? – попитал Иван Тристанович.

— Че с какво е по-лошо от другите? – попитал поетът.

Комисията се отказала да спори с него, а извикала четвъртия поет, който прочел:

Петият поет прочел:

— Всичко е ясно, – казал Иван Тристанович. – Прослушването на стихове се прекратява. Комисията ще се съвещава.

Три часа продължило съвещанието без прекъсване. А след това Галактиката научи решението:

Тъй като в конкурса са участвали достойни поети и са написали достойни стихове, то комисията е решила никого да не обижда. От днес всеки има право да нарича столицата на планетата Пенелопа както му хрумне, при условие, че името започва с думата Жангли. А нататък – както е удобно.

Всички имат това право. Дори читателите на тази повест. И дори тези, които са живели в XIX век преди новата ера.

В официални документи и звездни карти името на столицата на планетата се пише така: Жангли..., тоест, Жанли-многоточие. Обитателите на Галактиката наричат града Жанглипуп, Жанглитон, та дори и Жангликок. А какво правят с тази дума поетите – страшно е да се помисли!