Алисините милион приключения

Малко по-нагоре по склона, зад дърветата, се вижда къщичка: биостанцията. В къщичката живее красива жена, биоложката Светлана.

Онова утро започна така.

Първа стана Маша Бяла, направи гимнастика и се зае да приготвя закуска. Никой не я караше да прави това, но днес дежурен е Пашка Гераскин, а ако разчиташ на него, ще закусваш не по-рано от обяд.

Втори стана Аракаша Сапожков, грабна четката за зъби и кърпата и хукна към реката. Бързаше. Той обичаше да казва, че животът е кратък, а има толкова неща за вършене.

Докато той си миеше зъбите, по сипея се спуснаха Алиса и Наташа Бяла.

Скочиха със засилка в прохладната вода, обляха Аркаша от глава до пети и хукнаха да се състезават до другия бряг.

Накрая, без да бърза, с достойнство към брега се спусна Джавад; той тикаше пред себе си Пашка Гераскин, който днес беше решил изобщо да не става от постелята. Джавад веднага беше разбрал, че Пашка просто не иска да се занимава с домакинство и затова му отне одеялото и го застави да стане с груба физическа сила. Пашка се съпротивляваше и викаше, че имал страшен радикулит, че не можел да се изправи и скоро щял да умре, и виновен за това щял да бъде жестокият дебелак Джавад. На Джавад му писна да слуша виковете на Пашка, помъкна го към брега и го хвърли във водата. Отново цял фонтан пръски се изсипа върху тоалетните принадлежности на Аркаша; сега, преди да се избърше, щеше да му се наложи да изстиска кърпата.

Аркаша се натъжи. Той гледаше с укор отплувалите до средата на реката приятели и изведнъж видя нещо невероятно!

По другия бряг вървеше голямо пухкаво животно, прилично на куче-коли, но с рога на челото. Животното нямаше задни крака и опашка. Главата си му беше намясто, предните крака – намясто, гръдите – също, и повече – нищо! Щеше да е разбираемо, ако животното умираше, ако му изтичаше кръвта заради това, че някой му е отхапал задната част. Нищо подобно: то не обръщаше внимание на липсата, а със замислен поглед разглеждаше къпещите се биолози.

— Маша! – завика Аркадий, без да съобрази, че може да изплаши зверчето. – Бързо донеси камерата! Такова нещо още не сме виждали.

За съжаление, животинчето чу този вопъл. Погледна Аркаша, поклати рогатата си глава и без да губи достойнство се скри в храстите.

На върха на сипея се показа Маша,

— Какво викаше?

— Ех! – тъжно каза Аркаша. – Да беше побързала, а! Къде е камерата?

— За какво ти е камера?

— Да снимам половин рогато куче.

— Аркаша, – каза Маша съвършено сериозно. – Бил си на слънце само десет минути. Кога успя да слънчасаш?

До брега доплува Пашка Гераскин, който вече беше забравил, че има радикулит и иска да прекара целия ден в леглото.

— Скачай! – викна той на Аркаша, подскачайки на един крак, за да си изпразни ухото. – Водата е приказна.

— Виждаш ли, – каза Аркаша, който намери нов виновник за своите беди. – Уплашихте ми половината куче с виковете си.

Но Пашка не слушаше. Той попита Маша:

— Готова ли е закуската?

— А кой е дежурен днес? – попита в отговор Маша. – Нека той се заеме.

— Кой? – попита Пашка.

— Ти.

— Не може да бъде.

Пашка помисли две секунди и каза:

— Имам предложение: ако ме отмениш, ще опиша вместо тебе всичките ти охлюви и попови лъжички.

Маша само махна с ръка. Своите трофеи тя не доверяваше никому. И Пашка, разбира се, отлично знаеше това.

— Алиса, – каза Аркаша, като видя, че и останалите излизат от водата. – Видя ли онзи бряг половин животно?

— Какво?

— Предна половина на куче с рога.

— Къде е?

— Не къде е, а къде отиде, – каза Аркаша. Вече беше разбрал, че никой не му вярва и затова даже не слуша насмешките, а прибра мократа си кърпа, четката, сапуна и тръгна нагоре.

— Маша, какво му става? – попита Алиса.

— Тъкмо свалях яйцата от котлона, – каза Маша, – и чувам дивия му вик: „Донеси камерата!“ Първо реших да попитам за какво му е. А той казва, че видял половин куче с рога...

— Знаеш ли, това е странно, – каза Алиса докато бършеше с кърпа късите си светли коси. – Аркаша е съвършено неспособен да измисли такава шега.

— Точно така, – потвърди Пашка и погледна към другия бряг.

И всички също погледнаха нататък.

Брегът беше пуст.

А през това време Аркаша се изкачи по сипея, отиде до палатката, за да сложи кърпата си да съхне и видя, как зад палатката бавно върви задната половина на неизвестното пухкаво животно: чифт крака, корем и дълга опашка.

— О! – каза Аркаша.

Не викаше никого, не изтича за камерата, просто гледаше.

Задната половина спря за секунда, помаха с опашка и изчезна в гората.

Децата дойдоха от реката и видяха, че Аркаша стои замрял при палатката с кърпа в протегната ръка.

— Какво стана? – попита Джавад. – Пак ли видя рогато куче?

— Не знам, – каза Аркаша със слаб глас.

— Как така не знаеш?

— Защото това беше задната половина, и не видях дали има рога.