Алисините милион приключения

Беше го донесла Машенка Бяла. Тя е родена подводничарка, родителите ѝ едва я отказха да не си присажда хриле, за да се пресели изобщо под водата.

Батискафът на Машенка е особен, единствен по рода си. Той е надуваем и винаги лесно можеш да си го прибереш в раницата и да си го носиш където искаш.

Що е то надуваем батискаф? Балон с въздух. Не може да се спусне надълбоко, защото налягането ще го смаже. Но за езера и плитчини друго не трябва.

Тя се качва на лодка, надува двойната обвивка на балона, привързва към него тежест, за да не плава по повърхността, слага вътре камери, бележници, магнетофон, вуздухоочистител и каквото още е нужно, влиза вътре, прехвърля се през борда и стига до дъното. Лека-полека обитателите на езерото или рекичката свикват с това, че в техните владения се е заселил балон и не му обръщат внимание. Точно това е нужно на Машенка.

За да не забравя, че трябва да обядва и да спи, към оранжевия поплавък, който плава над батискафа е прикрепено шнурче, което стига до брега и и продължава нататък, до самия лагер. Ако Маша се забави, дежурният дърпа шнурчето и вътре в батискафа звънва звънец. Тогава Маша откача тежестта, издига се нагоре и се прибира в лагера.

В езерото имаше много живи същества, но нямаше големи жищници и никой не нападаше Маша. Вярно, никой не я нападаше до последния ден.

Този ден Джавад, както винаги, изведе Маша с лодката до средата на езерото и когато тя се потопи, се върна обратно.

Маша снимаше как рибите строят пясъчни замъци и записваше гласовете им.

Изведнъж тя видя, че изотгоре се спуска голяма мрежа. Странно, помисли си тя, кой би могъл тук да лови риба?

Изотдолу се виждаше добре как в мрежата се мятат риби. После мрежата започна да тегли рибите нагоре. От микрофона, който улавяше гласовете на рибите, идваха тънки, почти нечути писъци – жителите на езерото бяха страшно изплашени. Мрежата тръгна към повърхността и писъците стихнаха.

— Кой би могъл да измисли такова нещо? – запита се на глас Машенка. – Прилича на Пашка и неговите приумици. Но той щеше задължително да ме предупреди.

Машенка реши да откачи тежестта, да се издигне нагоре и всичко да изясни. Все едно, рибите в езерото така са се уплашили, че скоро няма да дойдат на себе си.

И изведнъж тя видя от дъното на езерото да се носят две огромни рибища, каквито Маша нито един път не беше виждала, въпреки че се спускаше в езерото вече за десети ден поред.

Приличаха на щуки: мордите им бяха издължени напред и осеяни с остри, извити назад зъби.

Рибите достигнаха мрежата и започнаха да я гризат със зъби, но тя се оказа здрава, разпъваше се, но не се късаше.

Как Машенка не ги беше забелязала по-рано? В мрежата се оказаха още два или три такива зъбати хищника. Те гризяха мрежата изотвътре.

Всичко това продължи не повече от минута. През това време мрежата излезе на повърхността, водата се развълнува и отново се затвори.

Машенка започна бързо да изключва приборите си, да прибира записите и да се подготвя за издигане. Тя беше много сърдита и в същото време озадачена. Благодарение на този печален случай ѝ се удаде на направи откритие: първите големи хищници на Пенелопа.

Но това не можеше да бъде! Още на Земята Маша беше научила наизуст разказа за това, как е била открита планетата Пенелопа, удивително небесно тяло, сякаш специално създадено за туристи...

Корабът „Малката Мечка“ под командването на известния галактически капитан Полугъско Земфирски се връщал на своята родна планета Пилагея и изведнъж в околностите на звездата Касандра открил планета, която никой друг не бил виждал.

Планетата била покрита със зелени гори, миели ги сини океани, над тях се извисявали снежни планини. Сред дърветата пърхали пеперуди и летели птици, по дърветата скачали сини, зелени и оранжеви катерички, в тревата подскачали златни щурчета...

През прохладните нощи водата била топла, а по жега ставала прохладна. Плодовете по дърветата били само зрели, дъжд валял само встрани от хората, а вятърът бил само слаб до умерен.

Полугъско Земфирска прекарал на планетата два месеца, всеки ден се къпел в прозрачните реки, карал ски по снежните планини, печал се на слънце и напълнял трийсет килограма, но не открил нито едно разумно същество, нито един хищник, нито един комар, нито една отровна змия.

Ясно е, че капитанът с мъка събрал по горите и полята своя екипаж и едва ги уговорил да се приберат у дома. С тъга напуснали космонавтите удивителната планета.

— Чакай ни! – казали те, сякаш се опасявали, че планетата ще излезе от орбитата си и ще хукне към другия край на Галактиката. – Чакай ни, както Пенелопа древнигръцкия пътешественик Одисей.

Те били много начетени хора.

И нарекли планетата Пенелопа.

Скоро на Пенелопа долетели специални експедиции. Разказът на Полугъско Земфирски се потвърдил и било решено да я направят туристическа планета за цялата Галактика. Нека тук отдъхват жителите на всички планети, но при едно условие: горите, полята, океаните на Пенелопа трябва да останат съвършено неприкосновени.

В мига, в който Маша протегна ръка, за да откачи тежестта, двата хищника, кипнали от ярост, се нахвърлиха на балона и се впиха в него. А надуваемият батискаф не е изчислен да бъде късан със зъби.

След секунда външната му обвивка не издържа и въздухът на грамадни мехури се устреми нагоре. Тя сграбчи бележника си и в мига, когато балонът излезе на повърхността, отвори люка отгоре и изскочи навън.

Балонът изпусна въздуха си и бавно, като мокър парцал, пое към дъното.

Машенка бързо плуваше към брега. Беше запомнила зъбите на „щуките“. И ако те с такава злост бяха нападнали балона и мрежата, то нищо не би им струвало да ѝ отхапят крака.

Тя движеше ръцете си така, като че ли искаше да постави световен рекорд по плуване свободен стил, а когато се натъкна на нещо твърдо, не веднага съобрази, че това е брегът. Само след две секунди тя вече стоеше на брега и, отмахнала от лицето си мокрите коси, се опитваше да разбере кой е виновен за всичките ѝ приключения.

Езерото беше доста дълго и тясно, стотина метра.

На другия бряг до мрежата, пълна с риба, седеше непознат за Машенка висок млад човек в плувки и къса ризка от еленова кожа. Имаше дълги до раменте светли къдрави коси. На ръката му имеше широка блестяща гривна.

— Какво направихте! – завика Машенка.

— Здравей, – отвърна младият човек. – Изплаши ме. А и не знаех, че тук се въдят подводни момичета. Добре, че не попадна в мрежата ми.

— Не ми е до шеги, – отвърна Маша. – Потопихте батискафа ми, а щуките замалко не ме изядоха.

— Замалко не се брои, – отвърна младият човек. – Хайде да се запознаем. Как се казваш?

— Аз? Маша Бяла. Но не е там работата. Кой ви е разрешил да ловите риба в това езеро? Не знаете ли, че на Пенелопа е забранен ловът, риболовът, да се пали огън, да се секат дървета?

— Не може да бъде! – учуди се младият човек. – Виждаш ли, аз съм дивак. Принципен дивак. За разлика от вас, градските жители, аз живея в пълно съгласие с природата. Живея както духа вятърът.

— Нима вие сте местен жител? – учуди се Машенка. – На Пенелопа местни жители няма и никога не е имало.

— Няма, – каза младият човек. – Аз съм свободен скитник. Моят дом е цялата Галактика. Аз съм дивак.

— А какво правите тук?

— Аз никому не задавам въпроси и никому не давам отчет. Смятай, че тук ми харесва. Тази планета оше не е осквернена от цивилизацията.

Налагаше им се говорят силно, защото между тях беше езерото.

Наистина, времето беше тихо, безветрено, даже птиците бяха млъкнали и насекомите престанали да жужат.

— Но щом сте пристигнали тук, то сте длъжен да уважавате правилата, които са установени за всички, – упорстваше Маша.

— Аз съм неграмотен, – засмя се дивакът. – Аз съм съвършено неграмотен.

Маша от учудване замълча. Тя и не подозираше, че може да съществуват неграмотни хора. Може би, този дивак се шегува?

— Освен това съм гладен, – каза дивакът.

— Ако сте гладен, елате при нас, ние ще ви нахраним.

— Благодаря за добрите думи.

Дивакът вдигна на рамо тежката мрежа, пълна с риба и пое по пътя си. Храстите се разтвориха и затвориха след него. Сякаш никого не е имало.

Маша дълго гледа след него. Може така да ѝ се е сторило?

Нищо не ѝ се е сторило, щом батискафът лежи на дъното, приборите са изпочупени, камерите – намокрени и изобщо не е ясно как да се гмурне в езерото да извади балона, ако там са се появили хищници...