Алисините милион приключения

— Ела насам, момченце, – каза тя нежно и се засмя, сякаш зазвъняха сребърни звънчета.

Пашка се приближи до нея. Той още нищо не разбираше.

Пиратското мамче бавно вдигна ръка и във въздуха изсвистя тънка жилава пръчка. Пашка се хвана с ръка за бузата, но не извика. Стисна зъби. Пръчката отново изсвистя – тънка червена ивица се проточи през ръката му.

— Ще те науча, мерзавецо, – каза мамчето, – каза се лъже кралица. Ето каква туристка си бил!

В каюткомпанията влезе Плъх и изблъска с юмрук Алиса, която се беше хвърлила на помощ на Пашка.

— Мамче, – каза той, – защо са нужни такива жестокости, неприети в цивилизования свят? Трябва да благодарим на това наивно момче, а ти го наказваш.

— Винаги мога да му благодаря, но не търпя лъжи, знаеш го.

Пръчката отново изсвистя. Пашка падна на колене от болка.

— За всичко има време. Всяка минута е ценна. Докато натоварим плячката и отлетим, ще мине половин ден, а патрулният крайцер вече е на половина път.

Пилагейките кудкудякаха на своя език, те въобще не можеха да проумеят какво става. Пиратите докараха в каюткомпанията останалите пътници и членове на екипажа. Последен доведоха капитана. Той беше вързан и жестоко пребит.

Докторът-лейка видя, че Пашка е целият в кръв, и се наведе над него.

— Как не ви е срам, – каза той. – Възрастна жена...

— А на тебе ще ти счупя краката, – каза пиратската кралица.

— Мамче, той е лекар, ще ни е полезен.

— Ще си купя нов.

— Ами радикулита ти?

— Добре, нека живее. Ще го вземем със себе си. Къде е ковчежето? Ще ми отмъкнат всички камъчета.

— Ето го, госпожо, – каза пиратът Бесни и подаде на кралицата ковчежето, което беше подарила на Пашка.

— Някой да се интересува как попаднахме тук? – попита кралицата и се усмихна. – От просто по-просто. Благодарете на това гадно момченце. Той игра своята роля, ние – нашата. Ясно ни беше, че Плъх няма да може да завладее сам цял кораб и решихме: нека го хванат. Нещо ясно? Я, Бесни, ела насам.

Кралицата остави ковчежето на масата, отвори го, изгреба отвътре камъните, изсипа ги в пазвата си и отвори дъното.

Дъното се оказа двойно.

— Това ковчеженце ми е наследство от дядо, а той го откраднал от склада на Космическите скитници, които още преди един милион години са отлетели в съседната Галактика. Бесни, на масата!

Бесни се качи на масата.

— Покажи им, миличък!

Бесни постави в ковчежето крака си и всички видяха, как кракът му започна да се смалява, изчезна и скоро той целият се скри вътре.

— Сега той е с размерите на нокът, – каза кралицата, – и чака своя час. Както чакахме всички ние. Тъй че вашият Пашка ни прекара на кораба със собствените си ръце.

— А когато ме затворихте в каютата, – каза Плъх, – аз се превърнах в хлебарка, измъкнах се през една цепнатина, пред всички отидох до Пашка, взех ковчежето, отворих го и пуснах трийсет пирати начело с моето мамче. Опала!

— Край на представлението, – каза мамчето, вдигна ковчежето, обърна го и Бесни се изсипа на пода.

— Можеше и по-внимателно, – измърмори той.

— Аз отивам на мостика, – каза Плъх, – сега ще дойде нашето корабче. Започваме да товарим плячката на „Аристотел“. Всички пътници ще останат на Брастак, така че събирайте си партакешите. Екипажът също. Ще вземем само момчето. С него имаме особени сметки за оправяне.

— И доктора, – каза мамчето. – Радикулитът пак ме мъчи. През цялото време все походи, набези – течения, ветрове...

Едва сега Алиса се досети:

— Ето, значи, как сте завладели планетата Брастак!

— Браво, момиченце, умничкото ми то, – каза кралицата. – Плъх с ковчежето, престорил се на брастчанин, обходи цялата планета и навсякъде остави наши хора. След това по мой сигнал пиратите излязоха от скривалищата си.

— Кралице, – каза докторът, който приличаше на лейка, – като лекар ви казвам, че този млад човек се нуждае от медицинска помощ. Той има кръвотечащи рани. Смятам да го превържа.

— Нищо, до сватбата ще му минат, а после ще му отворим нови, – усмихна се кралицата.

— Настоявам, – каза докторът. – В противен случай отказвам да лекувам радикулита ви.

— Ще те заставя.

— Не можете ме застави, – каза докторът. – Няма да стане. С пиратите няма да ме уплашите.

— А ако разреша, ще ме лекуваш ли?

— Разбира се.

— Бесни, придружи ги до амбулаторията и ги наглеждай.