Алисините милион приключения

Той излизаше в Космоса за пръв път – досега майка му не го пускаше, като че ли в наши дни може да се удържи човек на Земята. Ето че тя можа.

Още на космодрума при товаренето на багажа, когато децата връщаха всички излишни вещи и домашни банички, защото теглото на багажа е ограничено, Пашка се изхитри да внесе в кораба своя знаменит нож с трисет и три остриета, пила и дори градинска ножица. Както и да е, внесъл го, ама се и възползва от него на Плутон!

Там, докато чакаха да се прехвърлят на звездния лайнер, отидоха да се разходят около базата. Всички бяха вързани с въжета, а за всеки случай с децата дойде и един тамошен геолог. Какво ли може да се случи на уютния Плутон с нормални ученици? Но се случи. Разбира се, с Пашка.

Както е известно, на Плутон живеят снежни човеци. Все още никому не се е удало да хване един, макар че ги има немалко и на всеки гостенин се показват отдалече.

Защо е трудно да се хване снежен човек? Защото е двулик. Снежните човеци живеят на границата между слънцето и сянката. Ако ги подгониш откъм сенчестата страна, веднага прелитат на слънце и се изпаряват, излитат като облаче пара – едва се вижда. А когато няма опасност, си пасат в сянката във вид на проблясващи, почти прозрачни кълба от дребни замръзнали кристали. Удивително зрелище!

Когато децата тръгнаха на разходка по Плутон, те видяха снежните човеците и започнаха да ги снимат. А Пашка забеляза, че един снежен човек е навлязъл дълбоко в сянката.

Пашка отлично разбираше, че вързан за въжето е като кученце с каишка – хукнеш ли да гониш снежния човек, веднага ще те дръпнат назад. Скрития си нож той държеше в джоба на скафандъра и когато никой не го гледаше, сряза с градинската ножица въжето, освободи се и подгони тайнствения плутонски жител.

Усетиха го след три минути. Въжето отрязано, а от младия биолог – ни вест, ни кост, далече успял да стигне по петите на снежния човек, който àко и да е неразумен, изглежда беше съобразил, че преследвачът му не е опасен и беше решил да го подмами след себе си между скалите.

На Плутон обявиха всеобща тревога. Стотици хора бяха откъснати от работата си, всички коли и планетарни катери бяха изпратени да спасяват изчезналото дете. А детето през това време и не подозираше, че е източник на тревоги.

Когато го намериха, той дори започна да се брани и да вика, че бил на границите на велико откритие – а-ха да хване снежен човек с голи ръце, а му попречили.

И по-късно, вече по пътя за Пенелопа, той току въздишаше и печално промърморваше:

— Ех, да не беше плутонското презастраховане, сега щяхме да имаме жив снежен човек в нашия зоопарк.

— В джоба си ли щеше да го носиш? – питаше ехидно Машенка Бяла.

— Глупости, – отръщаше Пашка. – Изпарявам го и го вкарвам в буркан. В буркана си го и нося. Вкъщи отново го замразявам. Всичко е изчислено.

На Пашка му се наложи да гарантира пред групата, че повече няма да позори биологията и да превръща научната експедиция в детска градина. Макар че учените от Плутон ги предупреждаваха:

— Внимавайте, не му хващайте вяра. Сега е искрен, но после ще си забрави обещанията. И не защото е лъжец или лош човек, а защото твърде силно се увлича. За такива в космоса няма място.

Както и да е, пожалиха го.

В лайнера „Слънчева система – Касандра“ Пашка се държа почти идеално, само мърмореше, че били минали времената на приключенията и корабът, по негово мнение, бил твърде цивилизован. Макар че той самият се къпеше в корабния басейн, играеше футбол на корабния стадион и даже се учеше да язди на синтетични коне на корабния манеж.

Когато стигнаха до Пенелопа, децата почти бяха забравили за плутонския снежен човек, макар че Алиса не се доверяваше особено на Пашка и беше решила да го наглежда, когато отидат в джунглата. В града като че ли нищо не го заплашваше. Романтиката там е основно туристическа, безопасна.

Първия ден заведоха децата на екскурзия из град Жангитон и им показаха някои забележителности. Забележителностите бяха, например, природни. Най-интересното – скала с кръгла дупка. Ако гледаш през дупката, виждаш езеро, което се намира на трийсет километра, но минеш ли през нея, попадаш в непроходима гора. Има и лечебни извори, които за три минути лекуват всякакви рани. Само че са горещи, и ако пъхнеш порязан пръст в извора без да изстудиш водата, вместо малка драскотина ще получиш голямо изгаряне. После отидоха до „Малката Мечка“, която е открила тази планета. Преди три години я пенсионирали по старост, докарали в Жангли-многоточие и поставили на един площад. Засега наоколо няма построени сгради и ако човек не знае, че това е градски площад, може да си помисли, че корабът стои насред поляна в гората.

Всички останали забележителности са специално туристически.

Първо, хотелите. Те са обикновени, ако не броим хотелите за крокоси. Този хотел е полупрозрачен балон, а вътре крокосите ще плават и ще се любуват на околностите. Вярно, засега нито един крокос не е идвал на Пенелопа, затова хотелът стои празен, а до него – цистерна с одеколон, който заменя на крокосите въздуха. Някой ден ще напълнят хотела догоре с одеколон.

В Жанглиград също така е разположен великолепен парк с атракциони, докарани от разни планети. Засега атракционите не работят, но когато заработят ще има развлечения за всеки жител на Галактиката: подземни тунели с изненади и привидения, люлки със светлинна скорост, въртележки на въздушна възглавница, стаи на плача и смеха, фонтан с портокалов сок, басейн за двубои с октоподи, площадка за състезния по събиране на мухоморки, жива библиотека и много други.

На Пашка особено му хареса бъдещия атракцион – рицарски турнир. Участниците са длъжни да обличат доспехи, да яхат коне и да се сражават с копия. С мъка откъснаха Пашка от атракциона, и то едва когато роботът-екскурзовод каза, че конете и доспехите са изкуствени, а копията – от мека пластмаса.

— Това е за деца, – заяви Пашка. – Аз не търпя фалшификации. Ще почакаме до джунглата.

— Но в джунглата няма рицари, – каза екскурзововдът, който, разбира се, вземаше Пашка насериозно.

— Може и да няма, – съгласи се Пашка. – Но може да има други опасности. Срещи с диви зверове и тъй нататък.

— Засега не са намерени диви зверове, – каза екскурзоводът.

— Именно, засега, – съгласи се Пашка. – Затова трябва да сме готови.

Машенка Бяла тежко въздъхна, защото считаше Пашка почти за ненормален. Тя беше убедена, че най-доброто приключение е да направиш някакво откритие в биологията, а всички останали се получават само от глупост. За тях не си струва и да се мисли.

В хотела децата намериха бележка от местната биоложка Светлана. В бележката пишеше, че тя ще дойде с колата си в осем вечерта, за да стигнат до вечеря горската станция, където тя работи и където ще бъде построен лагерът на младите биолози.

Децата обядваха. После Аркаша седна да си пише дневника. Джавад легна да спи, а Машенка и Алиса седнаха да пишат писма до вкъщи.

Измина един час, а после Алиса попита:

— А къде е Пашка?

— Вероятно спи, – каза Машенка.

— Имам неприятно предчувствие, – каза Алиса. – Да не би да е хукнал да търси приключения?

— Не обръщай внимание, – каза Машенка. – Седи си в стаята и мисли откъде да намери космическо оръдие, за да гръмне с него някое водно конче или муха.

Това не успокои Алиса. Тя видеофонира в стаята на Пашка, но там не отговори никой. След това излезе в коридора и погледна при децата. Пашка и там го нямаше.

Тя реши да не безпокои излишно Машенка, върна се в стаята и каза:

— Ще изляза да подишам чист въздух. След час ще се върна.

— А писмото?

— Засега няма какво да пиша. Летяхме и долетяхме. Предай в своето писмо поздрави и от мен. Става ли?

— Става, – каза Машенка.

Алиса обиколи всички етажи, разпита всички срещнати и разбра, че момчето, за което пита, преди около час е излязло от хотела и не се е връщало.

До идването на Светлана оставаше час и половина.